NAD Clinic - терапии за оптимизирано здраве и дълголетие

Какво е НАД

Отдавна известно вещество се оказва способно да се бори със стареенето.

Международен екип от учени изследвал механизма на една от възможните причини за стареенето на човешкия организъм и открил ново свойство на отдавна известно вещество. Според тях откритието ще помогне в борбата със стареенето и ще може да предпази тялото от въздействието на радиацията.

Молекулата на ДНК, като носител на генетична информация, няма абсолютна сила и може да се увреди от различни фактори на околната среда, като ултравиолетово лъчение или радиацията.

За да се предотврати увреждането на ДНК да доведе до клетъчна смърт, съществува механизъм – репарация – което е възстановяване на ДНК с помощта на комплекс от ензими, които коригират грешки в нуклеотидната последователност. С възрастта това възстановяване се влошава и грешките в ДНК се натрупват.

Един от протеините, които играят важна роля в системата за възстановяване, PARP1, се оказа неспособен да участва в възстановяването на ДНК, ако се комбинира с друг протеин, DBC1.

Както показа проучването, с възрастта активността на протеина PARP1 намалява, докато комплексът PARP1-DBC1 се открива все по-често.

Учените успяли да открият, че връзката на тези протеини нарушава NAD.

NAD, или никотинамид аденин динуклеотид, е вещество, отдавна известно като преносител на електрони в окислително-възстановителните реакции в метаболизма, като гликолиза.

Но, както се оказа, функциите на NAD не се ограничават само до преноса на електрони. Учените установили, че NAD регулира и активността на протеините: неговата молекула може да се свърже с DBC1 и по този начин да го „неутрализира“. Свързаният с NAD протеин вече не може да се свързва с PARP1 и да пречи на репарацията.

Учените тествали възможната роля на NAD за подпомагане на възстановяването и провели тестове върху мишки. Те инжектирали стари мишки с NAD и установили, че те имат повишена активност на PARP1, а тестът при мишки, изложени на гама лъчи, показал, че инжекциите с NAD намаляват увреждането на ДНК и предпазват белите кръвни клетки от умиране.

Според учените ролята на NAD се потвърждава и от факта, че при старите мишки неговото съдържание е по-ниско. Причината, поради която NAD намалява с възрастта, все още не е ясна. Учените вярват, че тяхната работа ще помогне да се справят със страничните ефекти от химиотерапията и да забавят процеса на стареене.