„Усмихната“ депресия: какви опасности крие тя

Терминът „усмихната“ депресия добива все по-голяма популярност напоследък. Хората, страдащи от нея, всъщност изглеждат щастливи според околните, но носят в себе си депресивните симптоми. Публикациите по темата се увеличават постоянно, както и търсенията в търсачките. И все пак има хора, които не са сигурни дали това е реално, патологично състояние.

Макар „усмихнатата“ депресия да не е термин, използван от психолозите, със сигурност е напълно постижимо да сме депресирани, но да замаскираме успешно симптомите. Най-близкият термин за това състояние е „атипична депресия“. Всъщност, голяма част от хората, които изпадат в лошо настроение или губят насладата от това, което правят, успяват да прикрият състоянието си именно по този начин, с усмивка. Именно те са особено податливи на суицидни мисли.

Много е трудно да се разбере кой страда от този тип депресия. Такива хора може да изглеждат сякаш нямат причина да са тъжни – имат работа, жилище, а може би партньор или деца. Те ви се усмихват, когато ги поздравявате и могат да проведат с вас приятен разговор. Накратко, слагат си маска пред външния свят, която да показва един привидно нормален и активен начин на живот.

Вътре в себе си, те се чувстват безнадеждно и потиснати. Понякога дори си мислят дали да не сложат край на всичко. Силата, която се изисква от тях, за да продължат нормалния си начин на живот, може да ги тласне към планиране на самоубийство. Това контрастира с други форми на депресия, при които хората могат да имат суицидни мисли, но да нямат необходимата сила, за да ги реализират.

Макар страдащите от този тип депресия да си слагат щастлива маска за заобикалящия ги свят, те могат да усетят и съвсем истински прилив на добро настроение, в резултат на хубави събития в живота им. Например, съобщение или обаждане от любим човек или пък похвала на работното място, която ги кара да се чувстват добре поне за кратко, преди отново да потънат в мрачното си настроение.

Други симптоми на състоянието са преяждане, усещане за тежест в крайниците и лесна ранимост при критика или отхвърляне. Хората с „усмихната“ депресия по-често усещат своята потиснатост вечер и имат нужда да спят по-дълго. При другите форми на депресия се забелязва по-лошо настроение сутрин и по-малка нужда от сън, отколкото при здрав човек.

„Усмихнатата“ депресия се определя и от типа темперамент. Тя се среща по-често при хора, които са песимистично настроени, предричат своя провал, справят се трудно в унизителни или неловки ситуации и дълго обсъждат или премислят негативни събития от живота си.

Екипът на списание Women’s health успешно улавя същината на тази депресия като моли свои читатели жени да споделят снимки от своите профили в социалните профили, а после да направят нови, на които да става ясно реалното емоционално състояние, в което са били тогава.

Бреме и лечение

Трудно е да се определи какво точно предизвиква „усмихнатата” депресия, но лошото настроение може да е предизвикано от няколко неща: проблеми в работата, раздяла или пък усещането, че животът няма смисъл.

Забелязва се нещо типично за страдащите от този вид депресия. Един на всеки десет е в депресия, между 15 и 40% от тези хора страдат от атипичната й форма, която много наподобява „усмихната“ депресия. Тя често се появява в ранен етап от живота и продължава дълго.

Ако страдаме от „усмихната“ депресия е изключително важно да потърсите помощ. За жалост, много често хората не го правят, защото не мислят, че имат проблем. В голяма сила това се отнася за хората, които съумяват да продължат да изпълняват ежедневните си задачи и да живеят привидно нормален живот. Възможно е и да се чувстват виновни и да размишляват, че всъщност няма причина да бъдат тъжни. Не споделят с никого проблемите си и в един момент започват да се срамуват от чувствата си.

Как биха могли да разкъсат този кръг?

Добра отправна точка е да осъзнаят, че това състояние наистина съществува и че е сериозно. Само когато спрат да си повтарят, че нямат проблеми, защото те не са сериозни, тогава биха забелязали разликата. За някои хора този поглед навътре към себе си би бил достатъчен, за да променят нещата, защото ще разберат, че имат нужда от помощ. Търсейки помощ, те разчупват оковите на депресията, които досега са ги дърпали назад.

Медитацията и физическата активност доказано имат огромен благоприятен ефект върху менталното здраве. Проучване, извършено от учени от американския университет Rutgers сочи, че само за 8 седмици, през които е проследявано състоянието им, хората, които са упражнявали медитация и някаква форма на физическа активност имат спад от почти 40% в нивата на депресия. Друга възможност за повлияване на това състояние е посредством когнитивно-поведенческа терапия, или промяна в начина на мислене и линията на поведение.

От най-голямо значение обаче е да намерят смисъл в живота си. Австрийският невролог Виктор Франкъл (Viktor Frankl) пише, че основата на доброто ментално здраве е поставянето на цели в живота. Според него не бива да се стремят към спокоен и лишен от отговорности и предизвикателства живот, а точно обратното – постоянно да си поставят нови и нови цели. А цел могат да намерят, ако изместят фокуса от себе си и го насочат към нещо друго. Затова, трябва да си набелязват цел и всеки ден да полагат усилия, за да я постигнат, дори и да отделят по съвсем малко време.

Биха могли да открият цел, грижейки се за някого. Когато изместят светлината на прожекторите към някого, който има нужда от тях, започват да усещат, че животът им има смисъл. Могат да помагат на другите като се запишат като доброволци или се грижим за член на семейството или животно.

Чувството, че животът ни има значение е това, което ни кара да си поставяме цел след цел.

Източник: framar.bg