Сън и метаболизъм - липсата му води до напълняване и диабет

Сънят е естествено настъпващ процес, при който съзнанието и мускулният тонус са временно потиснати и отговорът към външни стимули е намален.

Как работи сънят?

Човекът има „вграден“ биологичен часовник, който контролира всички основни процеси в организма. За да може сънят да настъпи в


правилния момент, е необходима синхронизация на циркадния (дневен) ритъм с външни стимули, или т. нар. Цейтгебери (таймери), най-важен от които е дневната светлина. Специални клетки в ретината улавят светлинния стимул (като най-чувствителни са към светлина с къса дължина на вълната) и предават информацията до мозъка, и по-точно до регион в хипоталамуса, наречен супрахиазматично ядро. В тази малка област, голяма колкото върха на карфица, всъщност се намира нашият главен часовников механизъм. Оттам се изпращат сигнали до други центрове в мозъка и по този начин се регулира цикълът сън-бодърстване, телесната температура, хормоналната секреция, апетитът, регулацията на глюкозата и на инсулина и др. Супрахиазматичното ядро играе основна роля в синтеза и секрецията на мелатонин или още „хормона на съня“. Той се отделя от пинеалната жлеза в мозъка, като за образуването му е необходим серотонин („хормонът на щастието“). Когато дневната светлина намалее, супрахиазматичното ядро казва на мозъка да произвежда мелатонин, за да ни направи сънливи и да подпомогне заспиването ни. Най-високи концентрации достига през нощта и продукцията му спира около 8-9 часа сутринта.

Какви промени настъпват с нашия организъм по време на сън?

• Сърдечносъдова система - намалява сърдечната честота и артериалното налягане;
• Апетит – хормонът лептин, чието действие е да потиска апетита, се покачва значително през нощните часове; 
• Глюкозен метаболизъм – във вечерните часове инсулиновата чувствителност намалява, като глюкозният толеранс е минимален в полунощ. В първата половина на нощта усвояването на глюкоза е забавено.
• Терморегулаторна система – по време на сън спада температурата на тялото и се намалява енергийния разход;
• Ендокринна система – мелатонинът и кортизолът следват цикардния ритъм, докато други хормони са изключително свързани със самия процес на заспиване. Така растежният хормон достига пикови концентрации в първите часове на съня, а пролактинът се покачва както при нощен, така и при дневен сън. Нивото на тиреостимулиращия хормон (ТСХ) спада по време на сън, което вероятно има връзка с по-ниските метаболитни нужди.

Нарушенията в този сложен механизъм на регулация на цикардния ритъм води и до редица смущения в съня, които се класифицират в две основни категории: 

• Временни – свързани с часова разлика (jet lag) или промени в графика на съня, свързани с работа, заболяване или социални отговорности. 
• Хронични – най-често срещани са синдромите на отложена фаза на заспиване и изпреварваща фаза на заспиване

Причините за нарушенията в съня са комплексни и могат да се дължат на: 

• Промяна в чувствителността към цайтгеберите (напр. пълна слепота);
• Околната среда – шум, повишена стайна температура, светлина с къса дължина на вълната или т.нар. „синя“ светлина, която се излъчва от почти всички електронни устройства;
• Пътуване – jet lag обичайно настъпва при прекосяване на повече от 3 часови зони, като зависи и от посоката на движение – по-тежка е при пътуване на изток;
• Редица заболявания, като синдром на обструктивната сънна апнея, сърдечна недостатъчност, астма, депресия и др. От ендокринните нарушения най-чести са хипертиреоидизма, менопаузата, хипогонадизма при възрастни мъже;
• Работа на смени и начин на живот.

      
След като вече знаем как здравият сън повлиява функциите в нашето тяло, можем да  предположим какви ще бъдат последиците от неговото нарушение върху нашия метаболизъм. Има множество данни, които доказват, че лишаването от сън може да увреди глюкозната обмяна и да увеличи риска от диабет тип 2. Ограничението на съня засяга енергийния баланс и в резултат води до напълняване, поради стимулиране на апетита и намаляване на енергийните разходи. Значителното покачване на тегло може да предизвика инсулинова резистентност, която от своя страна да доведе до захарен диабет и да подпомогне допълнително покачване на теглото. От своя страна високият индекс на телесна маса (BMI) е рисков фактор за настъпване на сънна апнея – състояние, което само по себе си предизвиква нарушения в качеството на съня. Така се завърта един порочен кръг, който се оказва труден за прекъсване в напрегнатото ежедневие, но не е и невъзможно. 

Източник:Puls.bg