Некачествените взаимоотношения в ранна възраст повишават риска от зависимости

Един от възгледите за пристрастяването твърди, че то е разстройство на привързаността. Доказателствата сочат, че несигурните близки отношения са рисков фактор за пристрастяване (Fairbairn, 2018). Хората, които изпитват затруднения при установяването на здрави връзки, са по-склонни да заменят липсата на интимност и пълноценни отношения с употреба на алкохол и наркотици (Flores 2004). Това обяснява защо самотните хора са с по-висок риск от злоупотреба с пристрастяващи вещества (Mate, 2010). С тях те се опитват да излекуват чувството на празнота, самота и вътрешен дискомфорт.

Същността на човека е социална, тоест благополучието ни в голяма степен зависи от качеството на връзките ни с околните. Здравите взаимоотношения осигуряват усещане за комфорт, безопасност и сигурност. Качеството на най-близките ни взаимоотношения в ранното детство може да служи като източник на устойчивост и в по-късна възраст. Установяването и поддържането на значими отношения играе жизненоважна роля в общото благосъстояние. Склонни сме да изпитваме радост, когато сме с близките си и често се чувстваме тъжни в отсъствието им.

Освен това, умствените навици, придобити в детството, се проявяват по-късно в отношенията между възрастните. Хората са склонни да се отнасят към новите фигури на привързаност в живота си по модел, придобит именно в ранна възраст. С други думи, чрез силата на проективната идентификация междуличностните взаимодействия на индивидите започват да съответстват на техните вътрешни очаквания и преживявания (Bowlby, 1973). Например при несигурните възрастни има тенденция за двусмислено възприемане на събития в междуличностни ситуации: разсеяността на партньора се приема като охладняване на чувствата му или като индикатор за отхвърляне, което бързо предизвиква автоматична защитна реакция (като гняв, оттегляне). Накратко, качеството на ранните връзки играе роля от люлката до гроба.

За съжаление, лошото качество на връзките ни в ранна възраст нарушава способността ни да се свързваме с другите в по-късна възраст. Нездравословните взаимоотношения в първите години от живота засилват уязвимостта и са силен фактор за развитие на зависимост към пристрастяващи субстанции. В тези конкретни случаи използването им са неправилен и безуспешен опит за емоционално регулиране.

Употребата на субстанциии става обичайна, тъй като тя облекчава състоянието временно и много скоро чувството за празнота се завръща.

Например, тревожната привързаност при ученици често е предпоставка за повишена консумация на алкохол като опит за справяне със стреса. Сред по-възрастното население хората, които злоупотребяват с алкохол, са по-склонни да изпитват самота и социална изолация (Fairbairn et al., 2018).

Тревожната привързаност е и силна предпоставка за импулсивен прием на храна и развитие на хранителни разстройства. Прекалената концентрация в храната и теглото са защитни методи за насочване на вниманието към външни проблеми и опит за компенсиране на чувството на безпомощност и уязвимост.

Злоупотребата с вещества от своя страна оказва разрушителен ефект върху взаимоотношенията. Управлението на връзките става все по-трудно, което води до задълбочаване на зависимостта. По този начин привързаността на уязвимия индивид към пристрастяващите субстанции служи както като пречка, така и като заместител на междуличностните отношения.

В обобщение, според този възглед зависимостта е едновременно решение и последица от увредената способност на човека да развива близки отношения. Това означава, че поведението на пристрастяване се обуславя от неспособността на зависимите да изграждат и поддържат удовлетворителни междуличностните отношения. В резултат на това те търсят удовлетворение (наркотици, алкохол, храна, секс, работа) извън сферата на междуличностните отношения.

Източник: framar.bg