Налудности - имаме ли ги и доколко ни засягат?

Психично здравите хора са изначално убедени, че техните мисли са само и единствено техни и биха могли да бъдат познати от околните единствено по тяхната воля чрез израз, с помощта на думи, мимика, движения. Това не може да се каже обаче за част от хората, имащи налудности. И това

е само едно от техните проявления.

Изобщо, по презумпция приемаме, че каквото си мислим е само „наша си работа“, под наш контрол и изявата на тези мисли отново зависи единствено от нас. Свикнали сме да можем винаги да се облягаме на нашите мисли, да им разчитаме и да не се усъмняваме в тях. Дори изразът да се усъмниш в собствените си мисли звучи неестествено.

Налудностите обаче са факт, а появата им може да е признак за не едно или две психични заболявания. Обикновено те нарушават качеството на живота на пациента и рядко остават незабелязани от околните.

Какво е налудност?

Сухата дефиниция за налудности гласи следното: „Това са погрешни схващания (твърдения), несъвместими с базисния личностев фон, които се поддържат с абсолютна убеденост и са неразубедени с логични доводи, въпреки ясните доказателства за тяхната погрешност“.

Възприета е практиката налудностите да се разделят на две основни групи – първични и вторични.

Първични налудности. Те изникват в резултат на налудно настроение, налудно възприятие и/или внезапна налудна идея. Тоест, няма нещо предходно, което да е „прерастнало“ впоследствие в налудна идея.

Налудното възприятие приписва нов смисъл, обикновено отнасящ се лично към човека, на нормално възприети обекти.

Вторични налудности. Те се разглеждат като израстване от други болестни преживявания, например емоционални или паметови. Пример за такива са афективните разстройства и шизофренията.

Например, налудностите за вина са резултат от депресивно състояние, а тези за величие или свръхмерни възможности – от манията. Абнормните емоционални състояния предизвикват и абнормни спомени и грешни преценки. Те от своя страна засилват абнормното емоционално състояние. В крайна сметка погрешната преценка потвърждава валидността на абнормните спомени и емоционални преживявания, което води до налудната идея.

Налудностите могат да бъдат вторични и по отношение на острите стресогенни реакции, които могат да нараснат до психотично състояние с налудности. Също така абнормните подозрителни личности могат да реагират спрямо по-големи трудности с параноидни идеи.

Кои са най-честите налудности?

Налудност за преследване. Пациентът е налудно убеден, че е наблюдаван и следен по различни начини с цел неговото злепоставяне или дори – унищожение (чрез отравяне, облъчване и др.) .

Налудни идеи за отношение. Това означава, че човекът страда от болестна мнителност и смята, че всичко няколко е сигнал за някакво отношение към него. Околните се „споглеждат“, „говорят многозначително“ и т.н.

Налудни идеи за въздействие. Това са идеи за външно въздействие върху мислите, чувствата, тялото и действията на болния. Засегнатите смятат, че това се случва чрез телепатия, хипноза или особени лъчения.

Налудни идеи за предаване на мисли. Пациентите смятат, че техните мисли, без да бъдат изразени по някакъв начин, се предават на други лица посредством телепатия, например.

Налудни идеи за отнемане на мисли. В този случай, когато пациентите имат симптома на „прекъсване на мисли“ , то те могат да интерпретират това преживяване като отнемане на мислите от външни сили, посредством методи като телепатия, специални апарати и т.н.

Налудни идеи за ревност. Пациентът изпитва силна ревност, на базата на несъществуващи доводи или пък придаване на свръхмерно значение на иначе напълно обясними факти. Обикновено се съпровожда с пълна убеденост, че партньорът изневерява. Това състояние е типично за пациентите, страдащи от зависимост към алкохол или кокаин, като се среща също и при шизофрения.

Налудности за вина и малоценност. Пациентите както са убедени за допуснати прегрешения или престъпления в миналото (несъществуващи), така и придават такова значение на реални, но незначителни грешки. Често се комбинира с чувството за малоценност и е характерно за депресивния синдром.

Хипохондрични налудни идеи. Хипохондричните идеи сами по себе си носят достатъчно нещастия за засегнатия от тях. Те могат да прераснат до налудност, както и до нихилистични налудности, при което пациентите са убедени, че са мъртви, или пък че им липсват някои органи и т.н. Последното най-често се отнася към пациентите с депресия, както и към тези с органично мозъчно разстройство.

Източник:Puls.bg