Какво всъщност е стрес

Стрес не е термин, който е от полза за учените, тъй като е толкова субективно явление, че не се поддава на определение. А ако не можете да дефинирате стреса, как може да го измерите? Терминът "стрес", както се използва към днешна дата, е измислен от Ханс Селие през 1936 г., който го определя като "неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване". Селие посочва многобройни лабораторни експерименти, които демонстрират, че животни, подложени на остри, но различни вредни физически и емоционални стимули (силна светлина, оглушителен шум, висока температура или студ, непрекъсната фрустрация), показват едни и същи патологични промени като язва на стомаха, свиване на лимфоидна тъкан и увеличаване на надбъбречните жлези.

По-късно той демонстрира, че постоянният стрес може да бъде причина тези животни да развият различни заболявания, подобни на тези, наблюдавани при хората, като сърдечни пристъпи, инсулт, бъбречно заболяване и ревматоиден артрит. По това време се смята, че повечето болести са причинени от специфични, но различни патогени. Туберкулозата се дължи на туберкулозния бацил, антракса на антраксния бацил, сифилис от спирохета и т.н. Онова, което предполага Селие, е точно обратното, а именно, че много различни вреди могат да причинят едно и също заболяване, не само при животните, но и при хората.

Теориите на Селие привличат голямо внимание и думата стрес скоро става популярна със значение, което напълно игнорира първоначалната му дефиниция. Някои хора използват думата във връзка с поведението на властния си шеф или друга неприятна ситуация, на която са били подложени. За мнозина стресът е тяхната реакция под формата на болка в гърдите, киселини в стомаха, главоболие или сърцебиене. Други използват термина, за да се позоват на това, което възприемат като краен резултат от тези повтарящи се отговори, като язва или сърдечен удар. Много учени се оплакват от това объркване, а според думите на един лекар, публикувани е издание на British Medical Journal през 1951 г. „стресът, в допълнение към самия себе си, също е и причината и резултатът на себе си.“

За съжаление, Селие не е наясно, че стресът е използван в продължение на векове във физиката, за да обясни еластичността, свойството на материала, което му позволява да възобнови първоначалния си размер и форма, след като е бил компресиран или разтегнат от външна сила. Както е изразено в Закона на Хук от 1658 г., величината на външна сила, или стрес, произвежда пропорционално количество деформация или напрежение в ковък метал. Това създава още по-голямо объркване, когато изследванията му трябва да бъдат преведени на чужди езици. Не съществува подходяща дума или фраза, която да предаде онова, което се има предвид, тъй като той действително описва напрежението.

През 1946 г., помолен да се обърне за помощ към престижния Collège de France, академиците, отговорни за поддържането на чистотата на френския език, разсъждават по този проблем в продължение на няколко дни, и впоследствие решават, че трябва да се създаде нова дума. Очевидно шовинистите надделяват и се ражда думата le stress, бързо последвана от el stress, il stress, lo stress, der stress в други европейски езици и подобни неологизми на руски, японски, китайски и арабски. Стрес е една от малкото думи, които ще видите запазена в английския и други езици, за които не се използва латинската азбука.

Тъй като е очевидно, че повечето хора разглеждат стреса като вид неприятна заплаха, Селие впоследствие създава нова дума, стресор, за да разграничи стимула от реакцията. Стресът обикновено се счита за синоним на дистрес и речниците го определят като „физическо, психическо или емоционално напрежение” или „състояние или усещане, изпитвано, когато човек възприема, че изискванията надвишават личните и социалните ресурси, които индивидът може да мобилизира. По този начин стресът е поставен в отрицателна светлина и неговите положителни ефекти са пренебрегнати. Въпреки това, той може да бъде полезен и добър, когато мотивира хората да постигнат повече.

Както е илюстрирано, повишеният стрес води до увеличаване на производителността до някаква точка, след което нещата вървят бързо надолу. Въпреки това, тази точка или пик е различна за всеки от нас, така че трябва да сме чувствителни към ранните предупредителни симптоми и признаци, които предполагат, че претоварването със стрес започва да ни тласка надолу. Тези сигнали също са различни за всеки от нас и могат да бъдат толкова фини, че често остават игнорирани, докато не стане твърде късно. Нерядко, другите са по-наясно, че с нас се случва нещо, преди самите ние да го усетим.

Всяка дефиниция на стреса трябва да включва и добрия стрес, или това, което Селие нарича еустрес. Например спечелването на състезание или избори може да бъде също толкова стресиращо, колкото загубата им или дори повече. Страстната целувка и размишлението за това, което може да последва, е стресиращо, но едва ли е същото като ваденето на нерв.

През целия си живот Селие се затруднява да намери задоволително определение на стреса. Опитвайки се да екстраполира изследванията си върху хората, така че те да разберат какво има предвид, той предефинира стреса като "Скоростта на износване на тялото". Това всъщност е доста добро описание на биологичното остаряване, така че не е изненадващо, че повишеният стрес може да ускори много аспекти на процеса на стареене. В по-късните си години, когато е помолен да определи стреса, той казва пред репортери: "Всеки знае какво е стресът, но не съвсем."

Както отбелязахме по-горе, стресът е труден за дефиниране, защото е толкова различен за всеки от нас. Добър пример за това може да откриете, като наблюдавате пътниците на влакче в увеселителен парк. Някои от тях са приведени на задните седалки, очите им са затворени, челюстите са стиснати и се държат здраво за предпазната рампа. Те едва дочакват пътуването да приключи, за да могат да се върнат на твърда почва и да се измъкнат от ужаса, който изпитват. Но отпред са онези, които търсят тръпка, с широко отворени очи. Те крещят и се наслаждават на всеки стръмен скок и се втурват, за да се наредят за следващото пътуване. Може да откриете и някой, който излъчва безразличие, което граничи със скуката. Е, пътуването с влакче в увеселителен парк стресиращо ли е?

Аналогията с влакчето на ужасите е полезна за обяснение на това, защо един и същ стресор може да влияе толкова различно на всеки от нас. Това, което отличава пътниците отзад, е чувството за контрол, което усещат, че имат над събитието. Докато нито една от групите няма действителен контрол, то повече или по-малко възприятията и очакванията им са доста различни. Често пъти създаваме собствен стрес, поради изкривените си възприятия, които можем да се научим да коригираме. Можем да научим да се придвижваме от задната част на влакчето към предната му част. Въпреки че няма постигнато съгласие относно дефиницията на стреса, всички експериментални и клинични изследвания потвърждават, че усещането за малко или никакъв контрол винаги създава стрес — и това е главната причина за него.

Източник: framar.bg