Емоционалният свят на детето - защо е толкова важен?

През последните години се обръща доста внимание на емоциите и тяхното значение в житейски план.

Светът на детето е изпълнен с пъстра палитра от емоции. Емоциите са израз на чувствата, които изпитваме. Докато един възрастен се предполага, че умее да контролира израза на своите емоции, то при децата невинаги е съвсем така. Те реват, крещят, смеят се силно на глас, подскачат от радост или тръшкат на пода в магазина, защото не сте им купили поредното безсмислено нещо, което са поискали. Емоциите биват положителни и отрицателни. Най-често те са израз на чувства за страдание или радост.

При децата емоциите често връхлитат като ураган. Те могат да бъдат внезапни, резки, понякога дори да са проявени като свръхреакция.

Детето преживява емоции още в утробата на своята майка. Ражда се и с порастването започва да придобива по-широк набор от чувства и да дава израз на повече емоции. С времето децата развиват емоционална компетентност. Това е способността на всеки да разбира своите чувства, да разпознава чуждите чувства и емоции, да съпреживява и да има развито чувство на емпатия.

При децата това се формира спрямо възрастовите особености. Разбира се, тръгва от семейството в ранна детска възраст, с разговори за чувства и преживявания, с израз на любов към детето. Първата емоция, която детето преживява осъзнато е чувството на радост, защото това е първата емоция, която вижда в неговата майка. Радостта като емоция при най-малките е породена от чувството на любов. Когато едно дете е обичано и му се дава любов, то е щастливо дете. Децата нямат вродени умения за изразяване на емоциите. Те имитират своята майка. Съответно родителите могат да повлияят положително или отрицателно върху способността на децата да изразяват емоциите си, както и на тяхната регулация.

Наред с положителните емоции, децата се сблъскват и с отрицателни такива – страх, гняв, тревожност, тъга, вина, агресия...

Страхът или уплахата е една от първите негативни емоции, с които детето се сблъсква. По-нататък, около 4-месечна възраст, то започва да опознава и гневът като емоция. Страхът като емоция преобладава активно при най-малките около 8-месечна възраст. Разделите с майката се преживяват болезнено и изразът на тази емоция е плач. В този период детето е с повишена чувствителност и има нужда от сигурност и постоянство. Това е и периодът, в който детето осъзнава, че не е скачен съд с майка си и бурно се противи на този факт.

След годинката, или около годинка и половина, гневът като емоция често намира израз. Гневът е реакция, проявление на скръб или унижение, което детето изпитва и е израз на безпомощността или безизходицата, в която то се намира. Дори може да бъде съчетан и с проява на агресия. Ако някое друго дете на площадката му вземе играчката, може да го удари в знак на протест. Честа причина за този начин на отговор е и неразвитата все още реч. По-нататък с развитието на вербалните умения, децата овладяват и по-адекватни начини за справяне със ситуациите.

През първата годинка от живота си, детето е най-уязвимо и тогава се изгражда чувството на сигурност и доверие.

Емоционална взаимност се появява чак около 3-годишна възраст, когато детето започва да обръща внимание на интересите и желанията на околните. Пак там се появява и чувството на вина. Вината е свързана с постъпките, поведението и мислите на детето. То вече ясно познава социалните норми и е наясно кога ги спазва или са нарушени. Осъзнава кога неговите действия или мисли са наранили другите, благодарение на това че се е научило вече да разпознава чуждите емоции, и се научава да контролира постъпките си.

Можем да направим извод, че с нарастването на възрастта и житейския опит се повишава и емоционалната интелигентност като най-съществено нараства в периода на младостта и зрелостта. 

Основен градивен елемент на емоционално-психическото развитие са любовта, грижата и топлината, които получаваме като деца. Липсата на тези основни компоненти на щастието води до създаване на ограничаващи вярвания и до трайни негативни последици за вътрешния свят на вече порастналия възрастен. Деца, чиито емоционални потребности не са били задоволени, сякаш застиват на съответната възраст, в която са се чувствали пренебрегвани, необичани, не достатъчно справящи се, неразбрани, незащитени, предадени. Последствията са ниска самооценка, проблеми във взаимоотношенията с другите. Дете, расло по този начин, често ще подхожда с недоверие в отношенията си като възрастен, винаги ще надделява съмнението, че ще бъде изоставен, отхвърлен или неглижиран. Често ще се съмнява в чувствата на партньорите си и интимните отношения също често ще се оказват проблемни.

Хората, които в детството си са давали израз на своите емоции, имали са възможност да ги опознаят, да се научат да ги контролират, без да ги потискат, в бъдеще успяват да развият умения, които са необходими за изграждане на трайни и пълноценни взаимоотношения с другите, не изпитват затруднения да създават връзки с другите и подхождат с доверие към тях, чувстват се сигурни в себе си и имат добра и адекватна самооценка.

Важно е да научим децата да управляват негативните си емоции, гнева и агресията си. Да имат свободата да ги споделят и да не ги подтискат заради страх от отхвърляне. Да се научим да влезем в „обувките на детето“ и да подхождаме с разбиране и емпатия. Само така ще съумеем да ги научим да се отдават на положителните емоции и да им позволим да виждат пъстротата и чудесата на света.

Източник: puls.bg