Емоции в застой

Повечето хора несъзнателно могат да направят заключение дали някой от околните има „нездрав“ вид. Очевидно, понякога не е нужно да имаш медицинска диплома, за да си извадиш такова заключение. В тези случаи цялостният вид на човека – от цвета на кожата му до емоцията, изписана на лицето му, ни подсказва, че той може и да страда от заболяване – било то соматично (телесно) или психично.

Докато тези процеси протичат несъзнателно в мозъка на мнозина, то лекарите понякога целенасочено изследват и анализират емоциите на своите пациенти. Отклоненията от нормата в тази област могат да бъдат алармиращ симптом за заболяване. Ето защо симптоми в тази сфера трябва внимателно да се изследват и прецизират.

Отклоненията в емоциите могат да засягат тяхната сила (интензитет), качество, вариабилност, адекватност и способност за субективното им разпознаване. По отношение на интензитета посоките са две – намаляване и увеличаване. Тук говорим за състояния като апатия, фобии, страх, паника, тревога и еуфория.

Нарушения във вариабилността на емоциите

Една от основните характеристики на чувствата и емоционалното състояние е, че те са променливи. Те се явяват като функция на промяна в обстоятелствата – на външната среда или пък на вътрешната (като отговор на спомен, например).

Стеснената емоционална експресия е израз на загуба на нормалната вариаболност на емоциите и не зависи нито от качеството, нито от интензитета им. Например един меланхолен пациент ще си остане в състояние на безпокойство, дори и близките му да го уверяват, че няма причина за тревога. По същия начин и манийният пациент ще остане раздразнителен дори и при опити да бъде успокоен.

Тези примери разкриват състояния, при които емоционалният спектър е ограничен и чувствата не могат да варират, следвайки промените на външните стимули и обстоятелства.

Нарушения в адекватността на емоциите

Чувствата, освен, че е нормално да се променят успоредно с обстоятелствата, то редно е и те да бъдат адекватни спрямо тях.

При пациенти, страдащи от мания или депресия, емоционалната експресия е възможно да „заседне“ само в една крайност. Така опасенията и отчаянието на меланхолния пациент доминират над всички други мисли и това не може да бъде променено, независимо от обичта на околните или опитите да се ангажира пациента с дейности, които преди са му били приятни.

Проявата на емоция, противоположна на тази, която се очаква при определени обстоятелства, се нарича паратимия – например смях при съобщаване на трагична вест. Същото важи и за проявата на емоции, които изглеждат неестествени, преувеличени или театрални. Последното може да бъде прекалено субективно, зависейки в голяма степен от възприятията на изследващия лекар, докато „противоположните“ на ситуацията емоции са лесни за разкриване.

Разпознаване на емоциите

Често обвиняваме себе си или някой друг, че не се справя добре с разчитането емоциите на околните. Оказва се обаче, че разгадаването и на собствените такива за някои хора е предизвикателство.

Счита се, че субективното осъзнаване на собственото емоционално състояние е уникално свойство на човека. С термина алекситимия се описва такова състояние, при което личността има ограничена възможност да преживява, идентифицира, вербализира (изразява с думи) и мисли за собствените си емоции.

Освен като болестен симтпом, алекситимията може да бъде срещната и като норма, предизвиквайки проблеми във взаимоотношенията.

Емпатия. Емпатията е способност, за която все повече се говори през последните години и често може да се срещне заедно с термина „емоционална интелигентност“. Емпатията представлява способността за преживяване на емоционалното състояние на другите чрез „влизане под кожата им“ и се свързва с тенденцията да се имитират другите чрез социалните интеракции.

Преди да демонстрираме емпатия обаче, на първо място стои процеса по „засичане“ и разбиране емоциите на другите или с други думи – това е рецептивна прозодия. Тя обхваща именно това – капацитета за разпознаване и разбиране емоционалния израз у околните. Влошената рецептивна прозодия директно намалява капацитета за емпатия, но рецептивната прозодия и емпатията не са синоними, а отделни процеси. Например човек с антисоциално личностно разстройство има нормална способност да долавя емоционалното състояние на другите, но пък не го съпреживява.

Удари и увреди в някои части на мозъка могат да причинят нарушения в рецептивната прозодия. Такъв проблем има и при пациентите, страдащи от шизофрения – за тях се смята, че имат дефицит в разпознаването на лицевите емоции.

Източник:Puls.bg