Готварската сол в ежедневието

Натриевият хлорид, известен под наименованието готварска сол, е най-широко използваната минерална субстанция от хората.

В света годишно се използват над 700 милиона тона готварска сол.

Eдва 10% обаче влизат като хранителна съставка. Сред многото други приложения на солта се простират от производството на целулоза и хартия до боядисването на текстил и тъкани , производството на сапуни и миещи препарати, както и за почистване на пътищата от лед през зимата.

От древни времена морската сол се извлича с изпаряване на водата от моретата, океаните или солените езера.

Солта е важна хранителна съставка. Без нея няма как да а съществува нито един жив организъм.

Повечето биологически тъкани и телесни течности съдържат известно количество сол. Концентрацията на натриеви йони в кръвта е пряко свързана с регулацията на нивата на телесните течности.

Разпространението на нервните импулси чрез сигнална трансдукция се регулира от натриеви йони.

0,9% разтвор на натриев хлорид във вода се нарича физиологичен разтвор, тъй като той е изоосмотичен с кръвната плазма.

Човекът се откроява сред другите примати с отделянето на големи количества сол чрез потене.

Човек се нуждае от регулиране на водно-солевия баланс на организма, което е невъзможно без участието на солта. Така се осигуряват нормални условия за работа на органите и тъканите.

Според медицината липсата на сол в организма на човека предизвиква тежки последствия за здравето му. Нарушава се храносмилането, кръвообращението, не функционира нормално дори нервната система.

Съвременното производство е концентрирано почти изцяло в Средиземноморието и няколко други области с топъл и сух климат.

В България също се добива сол по метода на изпарението, но докато в Черно море през лятото в горния слой е от 17,2 до 18 ‰ (на хиляда), в Средиземно море солеността на водата е около 38‰ (38 на хиляда).

Морската сол получава икономически най-изгодно чрез изпаряване на специални водни басейни, има минимална обработка, не се използват добавки и в състава й остават минерални елементи като магнезий, калий, калций и други.

Един от другите начини за добив е от солни отлагания по скалите, след което се преработва, за да добие фина текстура и да се разтваря по-лесно. След рафинирането е възможно да не остане съдържание на други минерали, които понякога са нежелани (като магнезиевите соли). Понякога се добавят химически агенти, които предпазват от навлажняване и образуване на буци.

Подобно на морската, минералната сол се добива също от праисторически времена.

Солта се използва широко като овкусител и е идентифицирана като един от основните вкусове.

Солта, която се продава за консумация в наши дни, не е чист натриев хлорид, както много хора си мислят. През 1911 г. за първи път към солта е добавен магнезиев карбонат, за да я направи по-сипкава. През 1924 г. за първи път са добавени много малки количества йод под формата на натриев йодид, калиев йодид или калиев йодат. Йодираната сол премахва опасността от ендемична гуша.

Препоръчетилната дневна доза сол е под 5 грама (натрий до 2 г, по препоръка на Световната Здравна Организация).

Българите консумират средно по 10-14 грама сол дневно, сочи статистиката, и това е сред основните причини за най-високата заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания сред страните в Европейския съюз.

Източник: zdraven.bg