4 неща, които не бива да казвате или правите пред човек, страдащ от тревожност

Дори и да имате най-добрите намерения, може да се окаже, че да помогнете на човек, страдащ от тревожност, е доста сложно. Разговорите с него не се получават с лекотата, с която може би очаквате. Има думи, които механично изричате, когато искате да успокоите свой близък, но те не са универсални. А при хората с подобно разстройство дори могат да задълбочат проблема.

Какво представлява тревожността?

Тревожността се оказва все по-често срещан феномен и сигурно ще ви бъде много трудно да се сетите за човек, който поне веднъж през живота си да не я е изпитал. Според статистиката 1/3 от населението страда или е страдало от форма на тревожно разстройство в даден период. Тук попадат тревожността в конкретна ситуация, като например фобията от височини и постоянната тревожност, наречена генерализирано тревожно разстройство. Някои видове тревожни разстройства са добре известни, като социална тревожност. Повечето от вас познават хора, които се притесняват и разстройват, когато са в голяма компания или пък се срамуват да говорят пред публика. А може и вие самите да имате подобни проблеми.

Все пак, има различни видове тревожност, които трудно се разпознават. Замисляли ли сте се защо баба ви упорито отказва да изхвърли старите вестници, макар вече да са станали ужасно много? Или защо съквартирантката ви подскача стресната дори от най-лекия шум? А защо съседът ви проверява поне три пъти дали е заключил входната врата?

1. „Просто се отпусни“

Или „Просто се успокой“ и „Дишай.“ В крайна сметка, ако човекът е можел да го направи, дали щеше да чака вас да го посъветвате?

Представете си, че съквартирантът ви си търси работа. Една вечер го виждате как снове из стаята и повтаря, че сигурно цял живот ще си остане безработен. Разбираемо е първото нещо, което ви дойде наум, да е „Първо се успокой.“ Някой, за който ви е грижа, изглежда е в трудна ситуация. Иска ви се да можете да намалите напрежението с едно движение. За вас сигурно ситуацията далеч не е така сложна и непреодолима. Затова и се опитвате да го накарате да се отпусне.

Когато човек е тревожен, той не успява да се отпусне. Тогава се активира симпатиковата нервна система, или така наречената реакция „бий се или бягай.“ Това е съвсем реален и напрегнат биологичен процес, при който сърдечният ритъм се учестява и се покачва нивото на адреналина. Мускулите на тялото се напрягат и сетивата се изострят.

Механизмът „бий се или бягай“ има за цел да преодолее благоразумното мислене. Ако насреща ви се изправи саблезъб тигър, няма да имате време за размисъл. Накрая алармиращата система затихва.

Ако обаче човек е под въздействието на механизма „бий се или бягай“, не можете просто да му кажете да се успокои. За него е почти невъзможно да го направи. От друга страна така сякаш го изоставяте. Посланието ви е, че не се интересувате от онова, което наистина преживява този човек.

Какво да кажете?

Вместо „Просто се успокой“ се опитайте спокойно да зададете въпрос с отворен отговор като например: „Какво си мислиш?“. Ако вече ви е споделил какво го тревожи, можете да зададете допълнителни въпроси като: „Каква работа би искал да започнеш?“, „Къде търсиш работа?“ и „Какви според теб са най-добрите варианти?“. Задавайки въпроси, вие показвате съпричастност и заинтересованост. И не по-малко важно – давате насоки за решаване на проблема, като междувременно приятелят ви успява малко да се успокои и да успее да види фактите, такива каквито са.

2. „Няма за какво да се притесняваш“

„Не е голям проблем“, „Всичко ще е наред“, „Довери ми се, един ден ще се сетиш за това и ще видиш колко безсмислено е било да се притесняваш“, „Не се шашкай, проблемът не е толкова сериозен“ – все реплики, от които няма смисъл.

Точно в този момент човекът вярва, че проблемът наистина е сериозен и той наистина се чувства зле. А и откъде знаете, че всичко ще се развие в положителна посока?

Представете си, че 16-годишната ви племенница е много разстроена, защото е имала разправия с приятеля си и смята, че с връзката им е приключила. Ако не е твърде стресирана, е добра идея да я успокоите, че е нормално да има несъгласия с него. Може да е склонна да ви изслуша, че дори и двамата да са скъсали, ще има и други приятели занапред.

Ако обаче момичето е склонно да изпитва тревожност или пък случилото се наистина я е разклатило психически, подобна утеха няма да помогне. Тя може да ви отговори: „Не разбираш! Обичам го и не вярвам някога да срещна друг като него!“. Дори и да не сте съгласни, спомнете си вашето минало и дали не ви се е случвало нещо подобно. Тогава лесно ли ви убеждаваха, че грешите?

Какво да кажете?

Вместо да отричате колко тревожна е ситуацията, по-добре би било да покажете емпатия. Не е необходимо да се съгласявате с развръзката, която племенницата ви предполага, като например, че след това няма да срещне по-подходящ човек. Можете да покажете, че я слушате, като опитате да говорите със същия тон и със същото настроение: „Ужасно се е получило! Много е неприятно, когато човек не знае как ще се развие връзката му.“

И в тази ситуация можете да зададете въпроси с отворен отговор: „За какво се скарахте?“, „Предния път как завършихте разговора?“. Важно е да запомните, че не сте в ролята си на разпитващ и не е нужно да давате съвети. Вие просто сте добър слушател, който няма да я осъди, и ще й даде възможност да изговори мислите, които бушуват в главата й.

3. „Аз също имам проблеми“

Понякога най-успокоителната тактика е да проявите съчувствие. Да покажете, че подобни емоции връхлитат и вас. Ако човек е с лека форма на тревожност и има чувство за хумор, споделянето на сходни емоции може да намали значително напрежението.

Бъдете предпазливи обаче, ако става въпрос за силно тревожно разстройство. Думи като „Аз също се притеснявам за предстоящата ми колоноскопия“ може да ви се струват много подходящи, когато искате да окуражите някого, но не и в случай, че приятелят ви изпитва сериозна тревожност относно медицински процедури.

Какво да кажете?

Фокусирайте се върху човека и бъдете добър слушател, за да проявите емпатия. Запазете личните си тревоги за друг път или за друг приятел. Емоционалната подкрепа в едно приятелство със сигурност трябва да е двупосочна, но подберете подходящото време и място за целта. Определено не бива да е по средата на нечия паник атака.

4. Не давайте свобода на поведение, което подхранва тревожността

Трудно е да се постигне, защото естествената човешка реакция е да помогне на някого в затруднено положение. Изкушавате се да го измъкнете от ситуацията възможно най-бързо.

Може би вашият приятел се чувства неловко и се ужасява от тълпите по време на парти, затова решавате да му предлагате още и още алкохол, за да се отпусне. Може да се съгласите дори на кошмарно 14-часово шофиране за семейна сбирка, защото сестра ви се страхува да лети със самолет.

Забелязали ли сте как повечето родители дръпват 5-годишното си дете, когато покрай него минава куче, твърдейки, че то се страхува от кучета? Иска ви се да заличите страха от човека, когото обичате. В случая с детето обаче действията на родителя са непродуктивни, защото точно те подклаждат фобията му към кучетата.

При човек, който се страхува от кучета, всяко бягане далече от тях още повече задълбочава фобията. Причините са две. Първата е, че избягването и поощряването му учи човека, че кучетата наистина са опасни и трябва да бъдат избягвани. Погледнете нещата от перспективата на 5-годишно дете. Ако вашата майка, човекът, на когото се доверявате напълно, реагира по този начин, то значи кучетата наистина са опасни.

Втората причина е, че облекчението, което изпитвате, когато сте избегнали неприятна или страшна ситуация, е много приятно и отпускащо. Това усещане е така блажено, че засилва реакцията „бий се или бягай“, която тялото ви е активирало. Същото е като да дадете бонбон на малко дете, което се тръшка на улицата. Дали следващия път то няма пак да започне да се тръшка, само и само да получи бонбон?

Какво трябва да направите вместо да насърчавате избягването?

Бъдете водача и мотиватор. Бъдете мили и категорични едновременно. Например:

„Ще се справиш добре. Ще те запозная първо само с няколко човека. Като за начало е достатъчно.“

„Определено можем да пътуваме със самолета. Първоначално ще се чувстваш зле, но аз ще съм до теб. Много по-приятно ще стане, когато самолетът се отлепи от земята. Помисли си колко горда ще си със себе си!“

„Миличък, виж, това е просто едно куче. Нормално е да те е страх, но съм сигурна, че е добро куче. Нека попитаме собственика дали може да го погалим.“

Помнете, че е напълно възможно да окажете емоционална подкрепа и да окуражите едно по-здравословно поведение. Тайната формула е винаги да откликвате на тревожността с емпатия и отворени въпроси, а когато се стигне до избягване на плашещите ситуации, да бъдете насреща. И не сравнявайте чуждата тревожност със своята собствена. В този момент е нужно да обърнете внимание на чуждата. За вашата със сигурност ще намерите по-подходящ момент.

Източник: framar.bg