Д-р Анастасия Димбарчева е завършила ВМИ.
Придобила специалности Вътрешни болести и Кардиология.
Участва в наши и международни Научни симпозиуми и конгреси .
Електрокардиография (ЕКГ)
Представлява графично регистриране на електродвижещото напрежение, което се създава в сърцето преди всяко негово съкращение и се провежда до всички части на тялото. Има решаващо значение при диагнозата на ритъмните и проводните нарушения, острия миокарден инфаркт, особено с Q (QS) - патология (трансмурален инфаркт), нестабилна ангина пекторис, атипичната (вариантна) ангина на Prinzmetal, остър перикардит, остър миокардит, WPW - синдром, синдром на удължен Q-T интервал и други. Значителна информация се получава при ЕКГ - диагноза на левокамерното и/или деснокамерното обременяване при тенсионно или обемно натоварване на сърцето и хипертрофична кардиомиопатия. ЕКГ в покой има относително малка информативна стойност при хроничната ИБС.
Значителна част от болните с хронични сърдечни заболявания имат ЕКГ, която показва лекостепенни ST-T - изменения (хронична ИБС, констриктивен перикардит, миокардит, дилатативна или рестриктивна кардиомиопатия, инфилтративна кардиомиопатия и др.). Нормалната ЕКГ в покой не изключва наличието на сърдечно заболяване, включително тежко.
Обратно, наличието на не тежки, неспецифични ST-T - изменения не означава винаги наличието на сърдечно заболяване и миокардно увреждане. При много от тези случаи се касае за невровегетативно повлияване на реполаризацинната част на ЕКГ. Информативната стойност на ЕКГ е значителна, когато ЕКГ - анализ се прави в съчетание с клиничната съпоставка.
Работи неинванзивни методики – Ехокардиография /Ехо ЕКГ / , ЕКГ , Холтер ЕКГ
Работи в ДКЦ3 - бул. "Константин и Фружин" само за частния кабинет - следобяд.
