Физическата активност редуцира значително риска от ракови заболявания

Екип от учени, начело с д-р Пернил Ходжман, от Университетската болница в Копенхаген, е установил, че физическите упражнения водят до редуциране размера на туморите и по-малка вероятност те изобщо да се появят. Тяхното проучване е публикувано в научното издание Cell Metabolism и цитирано от Economist.
Екипът провел наблюдения върху две групи
от мишки, заразени с 3 различни вида ракови заболявания. В клетките на едната от групите били поставени колела, в които гризачите можели да тичат колкото и когато си поискат. В другата група движението било ограничено до размерите на клетката.
Резултатите от наблюдението показват, че мишките, които извършват повече физическа активност, развили тумори с 61% по-малки от другите мишки (при меланома) и 58% по-малки тумори (при рак на белите дробове). От мишките, заразени с рак на черния дроб, само 31% от тези с колела за тичане в клетките развили заболяването, докато при 75% от другата група, която не извършвала допълнителни физически активности, са развили заболяването.
Изследвайки туморите на мишките от двете групи, учените установили, че тези от активните мишки имали повече имунни клетки, отколкото на неактивните гризачи. По-специално те имали два пъти повече цитотоксични Т-клетки. Този вид клетки убиват клетките в тялото, които са повредени, не функционират правилно или са инфектирани с вируси. Активните мишки имали и 5 пъти повече клетки от типа „естествени убийци“. Те „алармират“ и привличат другите видове клетки на имунната система, когатооткрият проблем.
След още серия тестове, датските учени установили, че именно „клетките убийци“ са отговорни за по-малките тумори в активните гризачи.
От предишни изследвания д-р Ходжман знаела, че хормонът епинефрин, известен още като адреналин, има потенциала да мобилизира „клетките убийци“. Този хормон се произвежда в по-високи количества в кръвта по време на физически упражнения.
Екипът провежда още експерименти и така установява, че туморите в мишки, инжектирани с адреналин, са 61% по-малки, отколкото при неактивни мишки без адреналин. Въпреки това туморите на активните мишки били 75% по-малки в сравнение с неактивни гризачи, които не са инжектирани с адреналин. Така учените установили, че освен адреналина има още нещо, което редуцира растежа на тумори.
След още изследвания те установили, че допълнителният агент, който подпомага борбата с раковите образувания е молекулата (антитялото) интерлевкин-6 (Interleukin 6). Тя също се произвежда в повишени количества по време на физическа активност и е продукт на Т-клетките.
Когато неподвижните мишки били инжектирани с адреналин и интерлевкин-6, техните тумори намалели толкова, колкото и на мишките, които редовно тичали в своите клетки.
Според д-р Ходжман тези две вещества могат да бъдат използвани като лекарства против тумори. Те в никакъв случай не бива да се използват като заместители на движението за хора, които са просто мързеливи, защото физическите упражнения имат много повече предимства от това да намаляват риска от рак, уточнява още тя. Но при твърде възрастни или увредени пациенти, които нямат физическата възможност да се упражняват, тези вещества могат да бъдат използвани като противоракова терапия, казва още Ходжман.