Слънцето и здравето на очите ни

Слънцето е универсалният носител на живот, добро настроение и надежда. То оставя своя отпечатък върху всичко на нашата планета. Някои от негативните му ефекти върху нашето здраве са лесно видими и веднага ни се отразяват.
Други обаче и то по-сериозните такива, са с кумулативен (натрупващ се) характер – развиват се след многократна, дългогодишна
експозиция, постепенно, без резки граници. Примери за това лесно се разпознават по кожата – изгарянето веднага след слънчева баня, както и неусетно появяващите се петна, бръчки, сухота до рак на кожата. Такива „бързи“ и „бавни“ увреди се наблюдават и на нашите очи, когато не ги предпазваме достатъчно старателно.
Слънчевото лъчение като физично понятие съдържа в себе си освен така наречения „видим спектър“ още ултравиолетови и инфрачервени лъчи. Последните два вида имат различно действие при увредата на зрението ни. УВ лъчите имат по-малка дължина на вълната и директно се поглъщат от роговицата, докато до лещата и ретината достигат по-дългите вълни – най-дългите ултравиолетови лъчи, както и видимите и инфрачервените.
Ултравиолетовите лъчи предизвикват най-често фотокератит
Той се развива 6 до 12 часа след излагане на лъчите. Пострадалият започва да изпитва дискомфорт в очите и има усещане за наличие на чуждо тяло. Това се съпровожда с поява на обилно слъзотечение, а очите се зачервяват. Появяват се болка и блефароспазъм (спазъм на клепачите). Състоянието преминава за няколко дни, а специалист-офталмолог може да приложи и болкоуспокояващи капки.
Както повечето здравни неволи, то и тази зависи от предразположението на човек. Не всеки ще развие фотокератит. Еднократната му поява е неприятна, но отшумява обикновено без тежки последствия. Въпреки това, фотокератитът причинява множество фини ерозии по роговицата и честата му проява може в крайна сметка да доведе до отслабване на зрението до пълната му загуба. Тези ерозии улесняват и бактериалните инфекции на окото, особено съчетано с упоритото „триене“ на очите от малките пациенти.
Инфрачервените и видимите лъчи увреждат предимно лещата и ретината
Помътняването на лещата (катаракта) обикновено е „старческо“ заболяване – именно при него се наблюдава кумулативния ефект от слънчевите лъчи, заедно с дегенеративните, възрастово-обусловени, изменения и някои вредни фактори като тютюнопушене, алкохол, диабет. Катарактата в световен мащаб е водеща причина за слепота. Сред дискретните начални симптоми са повишена чувствителност към светлина, отслабено нощно зрение, замъглено зрение.
Увредата на ретината – соларният ретинит – може да се получи от директно гледане към слънцето, например при слънчево затъмнение, без защитни средства, като дори краткотрайното излагане може да причини тежки поражения. Тази беда сполетява повече младите, отколкото старите. Това се дължи на факта, че все още чистата и здрава леща на окото допуска по-голямо количество лъчи до ретината.
Веднага след осветяване се получава заслепяване, появява се и централен скотом  (сляпо петно в зрителното поле), който може да остане и за постоянно. Тези промени се дължат на оксидативен стрес – енергийно-заредените лъчи причиняват образуването на свободни радикали в ретината, които я увреждат – на тъканно ниво се получават оток и дребни кръвоизливи.
Профилактиката при изредените заболявания има по-голяма тежест от лечението. Шапките и чадърите не ни защитават достатъчно – те ни предпазват от директните слънчеви лъчи, но не и от отразените. Повърхности като море, пясък и сняг отразяват до 80% от опасните за очите ни лъчи. Също така не е нужно и да е слънчево – преминаващата през облаците разсеяна светлина също е увреждаща и дразни очите на по-чувствителните от нас. Ето защо акцент в предпазването са слънцезащитните очила. На техния етикет често пише  UV 400 – това означава, че имат филтър срещу споменатите УВА лъчи, чиято дължина достига до 440 нанометра и съответно представлява достатъчна защита.

Източник: Puls.bg