Различните видове ваксини и тяхната функция

Какво е ваксината?

Ваксината е биологичен препарат с основно профилактична функция: тя съдържа агент (бактерия, вирус или токсин), чието вкарване в кръвния поток на организма помага на APC-клетките, Т-клетките и В-клетките


да се адаптират към новия патоген и да развият по-ефективна реакция в справянето с него.

Как помага ваксината?

Ваксините предотвратяват появата на заразни болести благодарение на т.нар. „колективен имунитет“. Последното означава, че достатъчна част от населението следва да бъде имунизирана срещу инфекциозно заболяване, така че да се намали рискът от разпространение. С увеличаването на защитния ефект, „колективният имунитет“ благоприятелства организмите, които не могат да бъдат ваксинирани поради слаба имунна система, хронични заболявания или алергии.

История на ваксината

Въпреки че Едуард Дженър обикновено се счита за изобретател на първата ваксина през 1796 г., нейната история всъщност е много по-стара. Според някои свидетелства китайците са заразявали преднамерено хора с едра шарка (чрез вдишване на патогена през носа или чрез надраскване на материала върху кожата) 1000 г. пр.н.е. Целта е била да се минимизира ефекта от болестта и да се развие имунитет срещу бъдещи инфекции.

Видове ваксини

Понастоящем има пет основни вида ваксини. 

Живите, атенюирани ваксини съдържат отслабена версия на инфекциозния агент. Вирусите обикновено се отслабват след като са били отглеждани в продължение на много време в нетипични за тях клетки. След като се адаптират към тази нова среда, вирусите не са способни да се възпроизвеждат ефективно в човешкия гостоприемник, както биха го правили иначе. Това са следните ваксини:

-Против едра шарка;
-Против морбили, паротит и рубеола;
-Против варицела;
-Против грип;
-Против ротавирус;
-Против зостър;
-Против жълта треска;

Инактивираните ваксини съдържат убита (посредством употребата на химикали, радиация или нагряване) версия на инфекциозния агент. Такива са:

-Инактивирана полиомиелитна ваксина;
-Против хепатит А;
-Против грип;
-Против бяс;
-Против бубонна чума;
-Против холера.

Токсоидните ваксини предотвратяват заболявания, причинени от бактерии, които произвеждат токсини в организма. Този тип ваксини съдържат инактивирана версия на токсина, наречена токсоид, чиито антигенни свойства са запазени:

-Против тетанус;
-Против дифтерия;
-Против коклюш.
 

Субединичните ваксини включват само основните антигени на агента, причиняващ съответната болест: те могат да съдържат от 1 до 20 антигена, взети директно от вируса или отгледани в лаборатория: 

-Против хепатит Б;
-Против човешки папиломен вирус.
 

Конюгираните ваксини се състоят от полизахариди, обикновено от повърхностния слой на бактериите, свързани с протеинови носители. Когато бактериите влязат в тялото, тогава антителата ще разпознаят захарното им покритие и ще ограничат бактериите от причиняване на болести:

-Против Haemophilus influenzae тип В;
-Пневмококова ваксина;
-Менингококова ваксина.

Източник:Puls.bg