Психоза - диагноза или симптом е ?

Психозата като дума е придобила широка общественост и редовно се използва, когато целим да определим нещо или някого като „ненормален“, несъответстващ на реалното и откъснат от него.
И в действителност, не сме далече от истината, когато си служим с тази дума в подобни ситуации.
Психозата не е диагноза, а синдром, който може да участва в изявата на различни
психиатрични заболявания.
Какво е психоза?
Психозата е такова ниво на дезорганизация на мисленето, при което човекът е неспособен да разграничи реалността от фантазиите си.
Основните черти на психозата са нарушеното чувство за реалност и нарушената способност за подлагане на действителността на проверка.
Всичко това означава, че засегнатият човек не е способен да разграничи коя информация идва от външния свят и коя – от вътрешния – неговите нагласи, емоции, очаквания и предубеждения.
Например, може да смятаме, че някой съсед е особено недружелюбен към нашата особа, да подозираме, че се занимава със съмнителни дела и какво ли още не в този дух, но това да не ни пречи да го поздравяваме по стълбите и да спим спокойно нощем.
Засегнатият от психоза чове обаче, няма да може да разграничи своите подозрения от реалните факти и доказателства. Неговите страхове и представи за въпросния съсед могат да вземат надмощие над факта, че съседът просто е недружелюбен, и да стигнат дори до страшни халюцинации.
Разбира се, психозите могат да имат не само негативен, но и позитивен характер и болният може да вижда несъществуваща доброта и да идеализира околните – това се определя именно от вътрешните му представи и внушения, а не от действителността.
Освен насочени към заобикалящия свят, тези налудни заблуди могат да засягат и личността на самия болен – тогава той има нереални схващания за своите силни и слаби страни.
Трябва да се знае, че човек не се събужда просто една сутрин, обхванат от психоза. Това е продължителен процес, който започва с леко изопачени възприятия и мисли до грубо изопачени такива, които обаче все пак се подлагат на проверка и не диктуват поведението на засегнатия. Колкото и странни и нереалистични да са схващанията на човек, стига те да бъдат подложени на проверка и съмнение и отхвърлени от обективната действителност, то психозата още не е на лице.
И така, с времето, колкото повече се нарушава способността на човек да подлага на проверка действителността, толкова повече той става неспособен да бъде повлиян от нея. Болният е неспособен да осъзнае, че е болен, именно защото не може да различи реалното от мислите си.

Какъв е произходът на психозите?
Според съвременната психиатрия психологичните и социалните фактори не се противопоставят на биологичните и се приема, че те „работят“ съдружно при формирането на повечето психиатрични отклонения.
Смята се, че при психозите ролята на биологичните фактори е водеща, но все още тя не е доказана в пълни детайли.
Психотичното разстройство не е наследствена болест, защото не се унаследява самата болест, а предразположението към нея. Най-вероятно това е полигенно обусловена предразположеност, която може да предизвика или пък не болестта при взаимодействие с различни фактори на средата.
Съществува такава зависимост, че колкото по-слаба е генетичната предразположеност, толкова по-силни трябва да са външните фактори, че да предизвиат психоза, и обратното – при особено силна генетична предиспозиция дори и най-слабият стресогенен фактор и незначителните неблагополучия биха могли да отключат психотично разстройство.
Известно е, че ролята на такива „отключващи фактори“ могат да заемат всякакви събития от битието и ежедневието на човек, междуличностови и лични психични конфликти, както и преживяването на друго заболяване. Най-често сумарното натрупване на такива влияния във времето води до проява на психозата.
Не на последно място, развитието на психотично разстройство може да последва приема на различни вещества – наркотици, алкохол, някои медикаменти и други.
Допаминова хипотеза
Доказано е, че болести и вещества, които повишават допамина, засилват или предизвикват психотични симптоми, докато веществата, които намаляват допамина, ограничават или премахват тези симптоми.
Известно е, че стимуланти като кокаин и амфетамини увеличават допамина, с което при продължителен прием могат да доведат до параноидна психоза.
За това и хиперактивността на мезолимбичния допаминов път в мозъка се смята са биологичния субстрат на описаните психотични симптоми, независимо дали психозата е част от изявата на шизофрения, отключена от вещества психоза или в рамките на маниен епизод.


Източник:Puls.bg