Пристрастеността към марихуана: какво се случва с мозъка?

Води ли употребата на марихуана до пристрастяване? Изглежда, че промотирането на растението като „лек наркотик“ всъщност не означава, че не може да доведе до адиктивно поведение. Въпреки че последното се отрича от потребителите на марихуана, в петото издание на т.нар. „диагностичен и статистически наръчник“, който се издава от

Световната здравна организация и се използва от специалистите при диагностицирането на психични разстройства, може да се срещне състояние, познато като Cannabis use disorder (или „пристрастеност към марихуаната“).

National Institute on Drug Abuse споделя данни, че около 30% от потребителите на марихуана могат да развият някаква степен на пристрастеност. Според същата организация, хората, които са започнали да пушат марихуана преди 18-годишна възраст, са 4 до 7 пъти по-склонни да развият разстройство на употребата на марихуана в сравнение с възрастните.

Най-лесно е да определим разстройството като преход от доброволно поведение към загуба на регулаторен контрол в полза на действия, стимулирани от съответния възнаградителен механизъм. В неврологични термини, пристрастеността си проличава, когато мозъкът се адаптира към големи количества от наркотика чрез намаляване производството на и чувствителността към собствените си ендоканабиноидна невротрансмитери.

Проучване в Human Brain Mapping демонстрира, че хората, които отговарят на клиничните критерии за зависимостта от канабис, се отличават с променен баланс в комуникацията между два мозъчни региона, които и преди са били свързвани с пристрастяването. Променената невронна активност се наблюдава в рамките на стриатума - субкортикална структура, намираща се в базалните ганглии.

Както повечето мозъчни области, стриатумът също е съставен от различни региони, като в случая ни интересува вентралният стриатум (ангажиран с механизмите на подсилване и подкрепа) и дорзален стриатум (ангажиран с регулаторния контрол). Животинските модели са показателни, че пристрастяването се характеризира с поведение, чийто контрол се поема предимно от вентралния регион на стриатума.

Въпреки че в действителност повечето хора няма да развият адикция към наркотика, тези, които са го направили, се оплакват от раздразнителност, затруднения със съня, липса на апетит, глад, безпокойство и физически дискомфорт, които симптоми достигат връх след първата седмица на въздържание. Обикновено се споменава, че мозъчното състояние се връща обратно към нормално след 2 седмици, но учените от настоящето изследване са измерили, че това става след 28-я ден.