Какво представлява семейната терапия

Семейната психотерапия разглежда симптомите на клиента като случващите се в по-широкия контекст на семейството. Според практикуващите този вид терапия разбирането на сложните, динамични взаимодействия в по-голямата група е ключово за подпомагане на идентифицирания пациент (това е човекът с "проблем", за който останалите членове на семейството се притесняват).

Както определен отдел в една бизнес организация може да страда заради проблемите в друг отдел, така и човекът с депресия може би реагира на по-големи проблеми в семейството. Например симптомите на депресирания юноша може да са свързани с неразбирателството между родителите му. Ако обаче само тийнейджърът с депресия посещава семейния терапевт, то тогава младежът може да не спомене за дисфункционалната семейна динамика, което значително затруднява терапевтичния процес.

Семейната психотерапия представлява подход, който обикновено включва елементи от когнитивната, поведенческата и междуличностната терапия.

Майкъл Херков (Michael Herkov) – преподавател в Университета на Флорида, е идентифицирал следните специфични за семейната терапия техники:

Генограма – Това представлява графично изображение на семейното родословие, съставено от терапевта. Целта на генограмата е да се разгледат предишните връзки и събития, както и ефектът, който са оказали върху сегашните емоционални техники на индивида.

Системна интерпретация – Тя разглежда депресията като симптом за проблем в самото семейство.

Например проблемите в училище на 15-годишният Мартин и излизанията късно вечер без позволение могат да се разглеждат като несъзнателни опити от страна на младежа да заздрави разпадащите се отношения между родителите му. По време на сесиите семейният терапевт констатира, че майката и бащата на тийнейджъра се разбират и работят като екип, само когато трябва да се занимават с проблемното държания на сина си.

Обучение на тема комуникация – Нездравословните модели на общуване в семейството се идентифицират и поправят. Членовете на семейството се научават как да изслушват другите, как да задават въпроси и да отговарят откровено и спокойно, а не отбранително.

Семейната терапия изисква кооперация и желание за участие в терапевтичния процес от всички членове на семейството. Отказът само на един роднина, защото "не вижда смисъла" в терапевтичните сесии, може да превърне самия процес в много по-малко ефективен. Истината е, че невинаги всички членове на семейството могат да се включат активно в терапевтичния процес, дори и да искат. Важно е да се отбележи, че колкото повече роднини присъстват на сесиите, в толкова по-резултатна терапевтична модалност се превръща семейната терапия. Дълготрайните и бързи промени пряко зависят от броя на членовете на семейството, които се съгласят да вземат участие в терапевтичния процес.

Семейната терапия обикновено е особено ефективна при децата, тъй като често проблемите на малчуганите са тясно свързани със случващото се в момента в семейството. Проблемите на детето не се появяват от нищото, така че начинът, по който семейството реагира на трудностите на малчугана, е от изключително значение.

За някои хора семейната терапия може да изглежда като нещо особено обезпокоително, тъй като семействата често се противопоставят на идеята да признаят пред външен човек през какви трудности преминават. Всички пазят "семейни тайни", които обикновено не се споделят на никого извън семейството. Целта на семейната терапия е да се насочи вниманието върху някои проблемни области в семейното ядро, което само по себе си може да изглежда изключително неприятно или страшно за определени индивиди, които могат да се почувстват уязвими или атакувани от терапевта.

Семейната терапия обикновено се провежда в подкрепяща и безопасна среда веднъж на седмица в кабинета на психотерапевта. Потърсете терапевт, който е преминал акредитирано обучение по семейна терапия и има достатъчно натрупан опит (за предпочитане е да е над 5 години, но обикновено колкото повече, толкова по-добре).

Източник: framar.bg