Какво е синдром на сухото око?

Ако очите са зачервени, смъдят или си усеща сякаш им чуждо тяло или сърбеж в очите, това може да е признак за синдром на сухото око.

Друг синдром е чувствителност към светлина или умора, дори болка в очите. В някои от случаите очите може също да сълзят, което е свързано с рефлекторно производство на сълзи, когато очите са раздразнени. Възможно е да имате и замъглено зрение.

Симптомите на синдрома на сухото око се явяват по-често при жените и хората в старческа възраст. Изчислено е, че повече от 15% от хората на и над 55-годишна възраст имат някаква форма на проява на синдром на сухото око.

Синдромът на сухото око (другите му названия са: сух кератоконюнктивит или просто сухо око, уточнява santen.eu) се получава, когато възникне проблем със слъзния филтър, който обикновено поддържа очите влажни и лубрикирани: или вече не се произвежда достатъчно количество слъзна течност, качеството на слъзната течност се е променило или слъзната течност се е изпарила прекалено много.

Ако не се произвежда достатъчно слъзна течност, това обикновено се дължи на дисфункция на слъзните жлези (жлезите, разположени в очната кухина в горно-външния ъгъл на окото, които са отговорни за производството на сълзи). Увеличеното изпаряване на слъзна течност може да се дължи на редица причини, като например заболявания на мейбомиевите жлези (разположени на ръба на клепачите), нарушения на апертурата на клепача, понижена честота на мигане и др.

Т. нар. слъзен филм в окото поддържа очите овлажнени, почиства очната повърхност и осигурява защита срещу нараняване и инфекция. Той се разстила равномерно чрез мигането на клепачите, което става на всеки 5 до 10 секунди. Слъзният филм има три обособени слоя, всеки от които изпълнява определена функция:

• липиден (маслен) слой
• воден (воднист) слой, който съставлява 90% от обема на слъзния филм
• мукозен слой, който покрива повърхността на роговицата.

Синдромът на сухото око може да се дължи на различни причини, например:

• свързани с възрастта изменения в производството и състава на слъзната течност
• някои системни заболявания, като например синдром на Сьогрен, ревматоиден артрит, недостиг на витамин А, тиреоидит и диабет
• някои лекарства за лечение на високо кръвно налягане, анксиолитични и антипсихотични лекарства, противозачатъчни хапчета, диуретици и противоалергични лекарства
• влияние на фактори на околната среда например сух въздух в помещения на закрито, въздух от климатик, прах, електрическа работна среда, вятър, студ, излагане на горещо слънце
• работа пред монитора на компютър, когато синдромът на сухото око най-често се дължи на понижена честота на мигането с клепачи
• носене на контактни лещи
• рефрактивна хирургична операция на роговицата (фоторефрактивна кератектомия (PRK), лазерна ин ситу кератомилеза (LASIK)).

За диагностика посетете очен лекар (офталмолог) за по-щателен преглед. Лекарят може да оцвети повърхността на очите с багрилно вещество, за да провери за типично за това нарушение оцветяване на роговицата. Може да направи и тест на Ширмер (от вътрешната страна на долните клепачи се поставят хартиени лентички, които слъзната течност овлажнява), за да измери количеството на произвежданата от очите слъзна течност. Ако резултатът се отклонява недвусмислено от приетото за норма, това означава, че производството на слъзна течност е нарушено.

Целта на лечението е да се облекчат симптомите на синдрома на сухо око. Очите обикновено се третират със заместители на слъзна течност, които навлажняват очната повърхност. Често тези препарати трябва да бъдат прилагани по няколко пъти на ден.

Други лечения, освен заместителите на слъзна течност, може да включват циклоспорин, обтуратори на слъзните каналчета и др. Ако употребата е хронична или честа, ако се ползват контактни лещи или човек има чувствителност към използваните в повечето капки за очи консерванти, препоръчително е да се използват продукти без консерванти.

Източник: zdraven.bg