Как чуваме и възприемаме звуците около нас ?

Слухът е сетиво, което ни помага да опознаваме както живата, така и неживата природа. Основна задача на тази чувствителна сетивна система е да улавя и анализира звуците около нас.
В сравнение с останалите сетивни органи - зрителен, обонятелен и вкусов, слуховият анализатор е най-младото образувание във филогенетичното развитие при човека.

Слуховата система служи за възприемане на звука, който е резултат от дейността на вибриращи предмети. Когато нещо вибрира във въздуха, то движи въздушните частици около него. Тези вибриращи частици предават трептенето на съседните, те на съседните им, и така се разпространява в пространството. При това предаване, частиците се удрят в съседните и предават своята енергия на тях, като се губи част от енергията им. За това при отдалечаване от източника на звука, той се чува по-слабо.
Звуците могат да бъдат прости и сложни
-Простите звуци са чистите тонове, съдържащи само една честотна компонента. Пример за източник на чисти тонове е камертонът.
-Сложните звуци са комплексни, съставени от множество тонове. Например различните музикални инструменти- те са източник на различни, но взаимно хармонични честоти. Сложен звук е и човешката реч.
-Шумът е съставен от хаотично променящи се във времето честоти.
Как възприемаме звука?
Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Най-добрият начин да се опише работата на слуховия анализатор е да се посочи пътя, който изминават звуковите вълни в ухото. То е съставено от следните части:
-Външно ухо- видимата част на ухото се нарича ушна мида. Тя има особена форма, която помага за улавянето на звуците и насочването им към средното ухо. Нейните гънки служат за отразяване на звука, така че да има разлики в самият звук, когато източника е пред вас или зад вас. Мозъкът обработва информацията и преценява въз основа на тези разлики от къде идва звукът.
-Ушното тъпанче ( слуховата мембрана), с което започва средното ухо, е изключително чувствително. При достигането на звуковите вълни до него, то започва да трепти.
-Средно ухо- то е съставено от три малки костици- чукче, наковалня и стреме. С тяхна помощ, трептенията на тъпанчето се предават по нататък към вътрешното ухо. Тези три костички образуват особен вид мост, който е свързан с една мембрана, наречена „овално прозорче“. Тази мембрана осигурява достъп до слуховия охлюв във вътрешното ухо. Когато ушното тъпанче трепти, звукът се предава посредством чукчето към наковалнята, а от нея към стремето и то от своя страна предава звука към овалното прозорче.
-Вътрешно ухо- тук се намира цял лабиринт от тръби и проходи, изграждащи вестибуларния апарат и кохлеята. Охлювът (кохлеaта) преобразува звуковите вълни в електрически сигнали, които се изпращат към мозъка. Мозъкът от своя страна обработва тези сигнали и изгражда звукови образи, които ние разпознаваме и осмисляме.
Характеристики на звука
-Честотата на звука се определя от броя на периодите на звуковата вълна за една секунда. Това определя каква е височината на звука. Мерната единица е херц (Hz). Човешкото ухо е в състояние да възприема звуци с честота между 16 и 20 000 Hz. С напредване на възрастта, този диапазон се стеснява.
-Амплитудата е обективен критерии за силата на звука. Тя се измерва в децибели. Човешките уши могат да чуят почти всеки звук (диапазон от 0 до 120 dB)- от нежно галене по кожата, до мощни реактивни двигатели. Ето някои примери: шепотът е 15 dB; нормален разговор- 60 dB; рок концерт- 126 dB. При продължително излагане на звуци над 90db можете да увредите слуха си, без значение дали слушате Бах или Металика. Звук със сила над 160 dB може да спука тъпанчето на ухото.
Puls.bg