Как тялото смила протеини от храната

Всички клетки в човешкото тяло съдържат протеини (белтъчини). Те се използват постоянно, биват разграждани и усвоявани за нуждите на метаболизма. Препоръчително е всеки ден да се приемат 0,8 грама белтъчини за всеки килограм телесна маса.
В храносмилателната система приетите с храната белтъчини попадат като големи, глобуларни макромолекули, които се
разграждат на съставните си аминокиселини. Кръвоносната система ги разнася до разнообразни метаболитно активни тъкани, в чиито клетки аминокиселините се използват от метаболизма за изграждане на нови белтъци в услуга на мускулната поддръжка и регенерация, нормалната имунна функция, производството на хормони, клетъчния растеж и др.
Първата стъпка от разграждането на белтъчините се случва в устата, т.нар. механично смилане. Продължителното дъвкане, особено на меса и пълнозърнести храни е от особена важност – чрез него се увеличава повърхността на поетата храна, което силно облекчава нейното разграждане в стомаха и червата. Достигайки стомаха, сдъвканото попада в силно киселинна среда. Стомашните киселини имат няколко функции: денатурират (развиват) протеините, така че храносмилателните ензими да могат да взаимодействат с тях; активизират протеин-специфични ензими, които разграждат белтъчините в по-малки молекули, наречени пептиди (вериги, съдържащи две или повече аминокиселини); убиват чужди микроби или деактивират някои токсини, които могат да бъдат погълнати с храната.
От стомаха пептидите попадат в тънките черва. За да се неутрализира киселинността на хранителната маса от стомаха, панкреасът отделя бикарбонатен буфер в тънките черва. Падането на киселинността сигнализира за отделянето на още смилателни ензими, които разграждат пептидните вериги отново и отново, докато не останат само отделни аминокиселини. Хранителната маса продължава да се придвижва по дължината на червото, водена от перисталтиката. Достигайки абсробиращите клетки на тънкото черво, отделните аминокисели биват пренесени в кръвообръщението, а от там биват разнесени из цялото тяло.
Тялото регулира целия процес чрез хормони и нервни сигнали. Хормона гастрин стимулира стомаха към отделяне на повече киселини, а секретинът кара панкреаса да отделя бикарбонати и смилателни ензими. Друг хормон – холецистокинин, също отговаря за отделянето на смилателни ензими. Нервната система пък контролира перисталтиката – последователните мускулни контракции, които плавно и постепенно придвижват хранителната маса през червата.