Инфаркт! Често протича нетипично

Миокардният инфаркт е едно от социално-значимите заболявания. Не без основание заема челно място, както поради опасностите за живота и здравето, които крие, така и поради възможостта да бъде избегнат при навременни и павилни процедури, с които съвременната медицина в повечето случаи разполага.
Но какво означава навременно реагиране и не зависи ли това в голям процент от самите
симптоми, които болестта има?
Добре известна е стандартната клинична картина на инфаркта. Изразява се с болка в гърдите, продължаващата повече от 10-15 минути, преминаващата към лявата ръка и долната челюст и не намаляваща от промяна в позата и впръскване на бърз нитрат. Обикновено се наблюдава промяна в електрокардиограмата на болния в първите часове с поява на патологични зъбци, издигане на някои сегменти и т.н. Увеличават се значително кръвните маркери, говорещи за сърдечна увреда (тропонин, креатин киназа, лактат дехидрогеназа и други).
А известно ли е, че миокардният инфаркт невинаги протича с тези изменения и това може да е главният фактор за забавяне на диагнозата и прогресиране на състоянието? Именно това трябва се знае от всеки човек поради няколко причини. А това са главно правилното разбиране на болестта, диагнстицирането и нейното лечение. Факт е, че не винаги това се случва „като по учебник“.
Причини, които предизвикват нетипично протичане на инфаркта

Възрастта на болния стои в основата на някои от случаите. Хората в напреднала възраст са с изменения в сетивността и нервната проводимост на сърцето, белия дроб, гръдната стена. При тях не може да се разчита, че намаленото кръвоснабдяване и некроза на тъканите би предизвикало стандартната болка. Наблюдава се обаче и обратното - завишена сетивност и по-нисък праг на болка. Симптомите могат да се идентифицират като болки от друг орган или при най-възрастните хора-да не бъдат представени на близките и лекарите с реалната им характеристика.
При болните с неврологични проблеми предаването на нервните импулси (и съответно чувствителността) е променено. Типичен пример са хората със захарен диабет, особено с дългогодишен такъв. При него нервните влакна към вътрешните органи са с увредена проводимост и сетивността им е намалена. Болните със захарен диабет са типичен пример за това, как миокардният инфакт може да протече безболково.
„Сърдечната болка„ може да бъде сбъркана с такава, произхождаща от друг орган
Една новопоявила се гръдна болка може да имитира неврологична и с право. Нейната промяна при изменение на позата, както и при вдишване и издишване, говори по-скоро за второто. Същото важи за белодробна, плеврална, перикардна болка. Разграничаването им е трудно и се базира на  много показатели.
Типичната гръдна болка нерядко просто е заместена с коремни оплаквания - тежест и дори повръщане. В друг краен вариант болката е в зъбите или цялата долна челюст без подлежащ стоматологичен проблем. Нерядко оплакванията се усещат основно в гърба, дори кръста, и това затруднява и забавя още повече диагнозата.
Нека не се забравя обаче, че миокардният инфаркт има и други характерни симптоми, освен болката. Те също могат да бъдат подсилени и да имитират други заболявания. Задухът е възможно да насочи към белодробен проблем, тежест в гърдите към неврологичен, общо неспокойствие, изпотяване и нервност към емоционален колапс на болния по редица други причини.
Нетипично протичане се наблюдава и по отношение на електрокардиограмата (ЕКГ) и кръвните показатели
Трудно е да се повярва, че може да има миокарден инфаркт без типичните ЕКГ промени и завишени острофазови показатели. Те са динамичен показател и прогресират (или не) за часове. Съответстват с биохимичните и сруктурни промени в сърдечния мускул и негоата електрическа активност. Нерядко обаче това се забавя или няма същия интензитет, което може да заблуди лекаря. Малките инфаркти с типичен пример за това.
Във всички случаи обаче миокардният инфаркт е и ще бъде едно от предизвикателствата на медицината. Въпреки високотехнологичните средства за диагностика и лечение все още смъртността и трайните поражения държат едно застрашаващо ниво. Целта е намаляването им и това може би се корени в ранната и бърза диагностика.
Източник:Puls.bg