Инжектираха първия пациент с експериментален антираков вирус

За първи път инжектираха пациент с експериментален антираков вирус, който би трябвало да промени начина, по който се борим с канцерогенните тумори в нашите тела.

Лекарството-кандидат, наречено CF33-hNIS (или Vaxinia), представлява онколитичен вирус – това е генетично модифициран вирус, който е създаден по такъв начин, че инфектира и убива само раковите клетки, без да засяга здравите.

При CF33-hNIS модифицираният поксивирус навлиза в клетките и започва да се размножава. В края на краищата инфектираната клетка избухва и отделя хиляди нови вирусни частици, които изпълняват ролята на антигени – те стимулират имунната система и я карат да атакува раковите клетки в района.

Предишни изследвания в животински модели показват, че лекарството може да накара имунната система да започне да ловува и унищожава ракови клетки, но до момента то не бе тествано върху хора. Сега обаче – благодарение на изследователския раков център City of Hope (Град на надежда), който е съавтор на лекарството, и базираната в Австралия биотехнологична компания Imugene – това ще се промени.

„Нашето предишно изследване демонстрира, че онколитичните вируси могат да стимулират имунната система и да я накарат да откликне и убие раковите клетки, те я правят по-податлива и на други имунотерапии – казва Даненг Лий от City of Hope, онколог и водещ ръководител на изследването. – Вярваме, че CF33-hNIS има потенциала да подобри резултатите при много от нашите пациенти.“

Отключването на този потенциал обаче зависи до голяма степен от това дали лекарството CF33-hNIS е безопасно за хората. Именно върху това се фокусира и първата фаза на клиничното изпитване. В него се очаква да вземат участие общо 100 възрастни души. Всички са с метастатични или напреднали солидни тумори и преди това са се подложили най-малко на две различни стандартни лечения. Веднъж щом се включат в изпитването, те ще получат ниски дози от експерименталното лекарство – то ще бъде инжектирано директно или администрирано интравенозно.

Ако първоначалните резултати се окажат успешни и специалистите установят, че CF33-hNIS е безопасно и се понася добре от пациентите, ще бъдат извършени допълнителни тестове, които ще имат за цел да проверят как лекарството се спогажда с пембролизумаб – вече съществуващо лечение с антитела, което се използва при раковата имунотерапия.

Версията на вируса, която в момента се изпитва, произвежда човешки натриев йодиден симпортер (hNIS) – протеин, който позволява на изследователите да наблюдават вирусната репликация и да увреждат допълнително раковите клетки, като добавят радиоактивен йод.

Преди да определят ефективността на лекарството обаче, изследователите искат да проверят дали то се понася добре от пациентите. Те ще записват честотата и остротата на потенциалните странични ефекти и ще наблюдават състоянието на хората в случаите, когато ниските дози се увеличават постепенно.

На по-късен етап ще бъде проверена и способността на CF33-hNIS да смалява туморите. Самото клинично изпитване обаче ще продължи около 2 години, така че ще трябва да почакаме, преди да видим първите ясни резултати по темата.

Източник: obekti.bg