Защо можем да припаднем от страх ?

За някои, припадащите от страх преувеличават, но в действителност това се случва – кои са механизмите?
Учени обясняват, че гледката на нещо страшно, отблъскващо или плашещо едновременно активира два центъра в мозъка – този, отговорен за емоциите, както и този в мозъчния ствол, свързан с вегетативните прояви – контрол на сърдечна, дихателна, храносмитателна и
др. дейности.
Според тях съдружната активация и на двата центъра води до едновременни вазодилатация и забавяне на сърдечния ритъм – което причинява припадъкът.
Балансът в тялото изисква при вазодилатация, която води до понижаване на кръвното налягане, сърцето да компенсира това с увеличена честота – важи и обратното. Това осигурява нормално кръвно налягане и постоянна перфузия на мозъка. Тогава какво се обърква при припадъка?
Приема се, че описаният вазовагален синкоп се дължи на парадокс в системата на „бой или бягство“. Последната е стара еволюционна система в мозъка, която при изпадане в заплашителна среда, чрез хормоните на стреса ни дава допълнителни сили да се бием или да избягаме от ситуацията.
Нормално, неин израз е увеличаването на сърдечната честота и кръвното налягане. Част от нея е и усилване притока на кръв към краката – за да може да бягаме по-бързо. Когато обаче не бягаме, там попада още и още кръв, което евентуално ще лиши мозъка ни от кръв и ще доведе до припадане – рефлексен синкоп.
Приема се, че склонността ни да припадаме от страх се определя от генетична предразположеност, водеща до вариации в гореописаните механизми.
Тези припадъци не са опасни сами по себе си, но могат да застрашат живота и здравето ни, ако се случат при шофиране или на улицата или пък си ударим главата.
Ако усещате, че сте на път да припаднете – клекнете – това ще изтласка кръвта от краката към тялото. Припадналият човек трябва да се сложи да легне с повдигнати на високо крака – отново със същата цел.
Източник: Puls.bg