Гъбички по ноктите – препоръки за лечение

ИГъбичните инфекции или микозите по краката засягат както кожата, така и нейните придатъци-ноктите. Онихомикоза представлява медицинският термин, с който се означава гъбичната инфекция по ноктите. Статистиката показва, че 2-8% от населението е засегнато като след


60-годишна възраст честотата на онихомикозите достига до 14-28%. Заболяването се характеризира с дългогодишен ход.

Като рискови фактори се определят полът (мъжете страдат по-често от жените); повишеното изпотяване, съпътстващи заболявания – псориазис, атопия и други остри или хронични дерматози, диабет, нарушения на периферното кръвообращение и други. Отношение имат още честите травми в областта на краката, носенето на тесни обувки, някои злокачествени заболявания и хронични инфекции.

Ноктите на краката растат значително по-бавно от тези на ръцете. За един месец ноктите на краката порастват средно с 1,5мм, за разлика от тези на ръцете – до 3,5 мм на месец. Растежът на ноктите може да бъде забавен при нарушения в кръвообращението, с напредване на възрастта и при по-студено време – през зимата, за разлика от лятото, когато растежът се ускорява.

В какво се състои лечението на онихомикозите?

При засягане на малки площи от нокътната плочка и без субунгвална (поднокътна) хиперкератоза се прилагат локални средства. Когато е налице изразена субунгвална хиперкератоза, със засягане на повече от 4-5 пръста и обхващане на повече от половината повърхност на нокътната плочка се използват перорални антимикотици, най-често производни на имидазола (клотримазол, кетоконазол и др.).

От локалните медикаменти се прилагат кератолитични средства, антисептични съединения, имидазолови деривати, алиламинови деривати и др. Като активна съставка в антимикотичните препарати се използва най-често fluconazole, itraconazole и terbinafine. Лечението на онихомикозата по ноктите на краката отнема повече време, поради по-бавния растеж на нокътя (9-12 месеца). При необходимост терапевтичния курс може да бъде повторен.

Инфекцията има потенциал да засегне и останалите нокти, което има значение за навременната и адекватна терапия.

Проблемът при лечението на гъбички по ноктите е преминаването на лекарствения продукт през нокътната плочка. Това налага постоянно пилене, за да се осигури необходимата концентрация лекарство. Продукти с активна съставка циклопирокс под форма на лечебен лак осигуряват преминаването му през нокътя, без да е необходимо изпиляване.

Механичният дебридман (отстраняване на инфектирани нокътни участъци) има отношение както към намаляване на болката, така и към превенцията на вторични инфекции. Паралелно с това се подобрява и козметичният вид на нокътя.

Свъременни терапевтични възможности за лечение са фотодинамичната терапия и лазерните технологии, а с допълващо действие йонофорезата и ултразвукът.

Основното значение на лазерната терапия е в случаите, когато е налице неповлияване от локалната терапия и противопоказания за системно лечение. Лазерният лъч достига основата на нокътната плочка, където се трансформира в топлина и потиска развитието на гъбичките. По време на процедурата се усеща затопляне в третирания участък.

Най-често са необходими 6-8 процедури като първите се провеждат веднъж седмично, а след това могат да бъдат разредени по веднъж в месеца. Положителните страни са, че не може да се развие резистентност, няма установени странични ефекти, а процедурите не изискват предварително обезболяване.

Пълното елиминиране на инфекцията се дефинира при напълно изчистване на нокътя, едновременно с негативен резултат от изследването с KOH и гъбично културелно изследване.

От съществено значение са и профилактичните мерки срещу евентуална реинфекция, особено при предразположени индивиди. Освен засегнатия участък е необходимо да бъдат третирани и обувките, тъй като в тях остават спори на причинителя, които водят до реинфекция.

Източник:Puls.bg