Гняв и агресия – нормално ли е държанието на детето ми

При повечето деца от време на време се наблюдават гневни избухвания или емоционални изблици. Понякога се случва малчуганите да се разгневят, когато изпитат недоволство, или да се противопоставят на исканията на родителите си, защото не желаят да направят нещо. Когато обаче момичетата и момчетата проявяват агресивно поведение много често или се ядосват на всяка малка пречка или проблем, тогава може би става въпрос за нетипично за възрастта поведение. Кое обаче е част от нормалното поведение на едно дете и кое не е?

Ето няколко признака, на които трябва да обърнете специално внимание:

    Ако гневните изблици или недопустимо държание се наблюдават след определена възраст, за която са очаквани като част от нормалното развитие (до 7 или 8 години)

    Ако поведението на детето е опасно за него или другите

    Ако държанието на малчугана води до сериозни проблеми в училище, като учителите съобщават, че поведението на детето е извън контрол

    Ако държанието на малчугана му пречи да се разбира с останалите деца, поради което момчето или момичето е изолирано от играта и други събирания

    Ако емоционалните изблици и неподчинението предизвикват конфликти в дома или пречат на нормалното функциониране на семейството

    Ако малчуганът е разстроен, защото чувства, че не може да контролира гнева си, и това го кара да изпитва срам или вина

Причини за гняв при децата

Когато момичетата и момчетата продължават да имат пристъпи на гняв или изразяват силно недоволство, това може да се окаже признак за някаква тревога. Първата стъпка е идентифицирането на фактора, отключващ проблемното поведение на детето. Съществуват редица не толкова ясно забележими причини като:

Дефицит на вниманието и хиперактивност – Много от децата с разстройството, особено тези, които изпитват импулсивност и хиперактивност, срещат трудности при контролирането на собственото си поведение. За децата може да се окаже голямо предизвикателство да следват дадените им инструкции или да прехвърлят вниманието си от една дейност върху друга. Именно тези затруднения могат да ги накарат да изглеждат в очите на останалите като противопоставящи се на авторитетните фигури и ядосани. Неумението им да се фокусират и да завършат поставените им задачи също може да доведе до емоционални изблици, спорове или борба за надмощие.

Тревожност – Децата, които създават впечатление за гневни или непокорни индивиди, често страдат от сериозна и непризната тревожност. Ако малчуганът ви изпитва силна тревожност, особено ако я крие, той може да намира за трудно да се справя успешно в ситуации, които предизвикват интензивно смущение или неудобство.

Травма или пренебрегване – Много момичета и момчета проявяват недопустимо поведение в училище поради преживяна травма, пренебрегване или хаотична атмосфера в дома. "Децата, които не се чувстват в безопасност вкъщи, се държат като терористи в училище, показвайки някои много смущаващи модели на поведение" – казва професор Нанси Рапапорт (Nancy Rappaport), преподавател в Медицинския колеж към Харвардския университет, която специализира в сферата на психичното здраве в училищната среда.

Обучителни трудности – Когато при детето често се наблюдават гневни изблици или недоволство в класната стая, една от евентуалните причина за притеснителното поведение може да бъде недиагностицирана обучителна трудност. Ако малчуганът намира математиката за труден предмет, той може да скъса листа със задачите или да започне да си играе с друго дете, за да се разсее от проблемите, вместо да поиска помощ от някого.

Проблеми с обработването на сензорната информация – Някои деца срещат трудности при обработването на сензорната информация, която непрекъснато получават от заобикалящия ги свят. Ако малчуганът е свръхчувствителен, неща като причиняващи сърбеж дрехи или прекалено много светлина или шум могат да причинят силно неудобство, тревожност или превъзбуденост. Това може да доведе до емоционални изблици в детето, които на пръв поглед изглеждат безпричинни.

Аутизъм – Децата, които страдат от спектърното разстройство, често имат склонност към емоционални пристъпи. Ако при малчугана се наблюдават някоя форма на аутизъм, той най-вероятно има нужда от постоянство и ясно определена дневна програма, за да се чувства комфортно и в безопасност. В случай на внезапни промени в графика за деня, детето може да изпита силен стрес. Тъй като е напълно възможно малчуганът да не притежава добре развити комуникационни умения, той може да не успее да изрази гласно какво иска или от какво има нужда.

Как можете да помогнете на ядосано дете?

Медикаментите невинаги премахват агресията и гневните изблици, но могат да намалят честотата или тежестта на симптомите на дефицит на вниманието и хиперактивност, тревожност и други разстройства, като същевременно предоставят по-добри възможности за работа над проблемното поведение. Поведенческите подходи, които се прилагат в съвместната работа между дете и родител, са ключови за справяне с гнева и агресията.

Идентифицирайте причинителите

Първата стъпка в редуцирането на гневните изблици е идентифицирането на факторите, които предизвикват силната негативна реакция в детето. Така например, ако тръгването сутрин за училище е хроничен проблем за вашето дете, решенията могат да включват подготвянето на дрехи още от минала вечер, вземането на душ преди лягане или събуждане няколко минути по-рано.

Нужно е постоянство

Когато детето покаже недоволство или неподчинение, реакцията на родителя или настойника оказва силно влияние върху вероятността това поведение отново да се прояви.

Ако държанието на малчугана е извън контрол или причинява сериозни проблеми за него и околните, е препоръчително да се пробвате програма за поетапно обучение на родители. Този вид програми учат родителите как правилно да насърчават в детето си моделите на поведение, които одобряват, и как да обезсърчават определи модели на държание. Повечето деца реагират добре на по-структурирана връзка, базираща се на спокойни, последователни действия от страна на родителите.

Ето няколко основни елемента, които се преподават на майките и бащите по време на програмите за поетапно обучение на родителите:

Не се поддавайте на желанието просто да спрете проблемната ситуация. Не се поддавайте на изкушението да спрете гневните изблици на детето си, като му предоставите това, което иска. Ако на малчугана му се даде това, заради което се е разгневило, той се учи, че крясъците и тропането с крак работят.

Останете спокойни и последователни. Вашите думи са много по-ефективни, когато контролирате собствените си емоции. Резките или гневни реакции обикновено само засилват агресията на детето, било тя вербална или физическа. Като запазите спокойствие, вие ставате пример за типа поведение, което искате да видите в него.

Игнорирайте негативното поведение и насърчавайте положителното поведение. Не обръщайте внимание на незначителното лошо поведение, тъй като дори негативното внимание, като порицание или казване на детето да спре, може да засили действията му. Вместо това отправяйте колкото се може повече похвали за поведението, което искате да насърчите.

Винаги имплементирайте едни и същи правила. Вашето дете трябва да знае какви са последствията за лошото държание като например никакви игри или телефон, както и наградите за положително поведение като каране на колело или четене на комикс. Важно е да му покажете, че всеки път ще следвате тези правила.

Изчакайте да обсъдите проблемното поведение, след като гневният изблик приключи. Желателно е да избягвате да разяснявате ситуацията на детето, докато то е разстроено.

Изградете набор от методи за успокояване. И вие, и вашето дете трябва да изградите онова, което д-р Стивън Дикстейн (Stephen Dickstein) нарича набор от техники за самоуспокояване – неща, които можете да направите, за да се успокоите, като например бавно вдишване и издишване.

Източник: framar.bg