Безплодие при жената – какви може да са причините ?

Под безплодие или инфертилитет се разбира невъзможността за постигане на бременност след 1 година неуспешни опити на двойката при редовни полови контакти без предпазни средства.
Днес при 15% от двойките се установява инфертилитет. В 25 % от тях причините за безплодието се установяват и при двамата партньори. В 30% от случаите инферилитетът е резултат само на мъжки
фактор, а в 45% от случаите причините са изцяло при жените.
Двата основни фактора, които водят до намален фертилитет при жената са: овулаторните нарушения и заболяванията на тазовите органи.
В 25% от жените, страдащи от безплодие се установяват овулаторни нарушения. Ако една жена има редовен менструален цикъл периодът на овулацията може да се предвиди в 98% от случаите. В идеалния случай при един 28-дневен менструален цикъл овулацията настъпва на 14-тия ден от него. Когато жената съобщава за нередовен менструален цикъл, периодът на овулацията не би могъл да се предвиди кога и дали изобщо ще настъпи.
Нормално ежемесечното менструално кървене е резултат от излющване на маточната лигавица, която е била подготвена преди това за имплантация на евентуално оплодената яйцеклетка, т.е. предхожда се от овулацията. Не всеки менструален цикъл обаче задължително протича с овулация, дори и при жени с редовно настъпваща менструация. От своя страна нередовният менструален цикъл в голям процент от случите е ановулаторен.
Как ще разберем дали е настъпила или се очаква овулация?
Четири са възможните начина за установяване на овулация:
-Температурен метод – променя в телесната температура се наблюдава в периода около овулацията. Приблизително 2 дни след овулация се наблюдава покачване на телесната температура – ако преди това тя е около 36,7 оС, то след овулация тя е с 0,2 оС по-висока. Принципът на провеждане на този метод е измерване на ректалната телесна температура рано сутрин в леглото преди да е станала жената от леглото.
-Овулаторни тестове – чрез тях се установява покачване на нивото на лутеинизиращия хормон (ЛХ), изключително необходим за настъпване на овулацията. Тестовете отчитат промяната в нивата му в дните около овулацията. При отчитане посредством тест-лентите на т.нар. ЛХ-пик (най-високи нива) се очаква до 34-26 часа след това да настъпи овулацията.
-Изследване на прогестероновите нива – прогестеронът е хормон на лутеалната фаза на менструалния цикъл, отделящ се от жълтото тяло, образуващо се на мястото на отделената яйцеклетка. Определя на нивата му се прави между 20-22 ден от менстрауалния цикъл. Измерването на нива на прогестерона над 9,5 nmol/l е строга индикация за настъпила овулация.
-Ехографски метод – проследяването на доминантен фоликул и последващата поява на негово място на жълто тяло предполага настъпила овулация.
Сред най-честите заболявания, протичащи с ановулация са: синдромът на поликистозните яйчници, вродената надбъбречна хиперплазия в нейната некласическа форма, синдромът на Кушинг и андроген-секретиращите яйчникови и надбъбречни тумори.
Диагностичният пакет при такива пациенти включва широка гама от изследвания:
-орален глюкозо-толерантен тест със 75 г глюкоза с изследване на кръвна захар и инсулин в хода на теста,
-нива на андрогени (общ тестостерон, андростендион, 17-ОН-прогестерон, ДХЕАС),
на лутеинизиращ хормон, фоликулостимулиращ хормон, естрадиол, пролактин в 3-5 ден от менстраулния цикъл и
-ТСХ.
При 30% от жените причините за инфертилитет се дължат на заболявания на тазовите органи, сред които са ендометриозата и инфекциите на горния генитален тракт в резултат на полово-предавани болести. Последствията обичайно са сраствания и запушвания на маточните тръби, което нарушава адекватното придвижване на яйцеклетката и/или достигането до нея на сперматозоидите.
Приблизително в 15-20% от случаите на инфертилитет причината не може да се установи след пълна база от изследвания на двойката, включващи установяване на овулация, хистеросалпингография за обективизиране на проходимостта на маточните тръби и спермограма при мъжа. В тези случаи безплодието може да се дължи на нарушения в фоликулогенезата, контакта между яйцеклетката и сперматозоида или дефект в имплантацията на оплодената яйцеклетка.