Алергия към храни и хранителна непоносимост

Свръхчувствителността към храните се изразява в проявата на симптоми след консумация на определена храна. Налице е изчезване на симптомите при изключване на определената („проблемна“) храна и появата им след включване отново в менюто.

Хранителната свръхчувствителност включва хранителните алергии и неалергичната хранителна свръхчувствителност (позната още като хранителна непоносимост/ нетолерантност).

При хранителната алергия е налице реакция на имунната система към определена съставка (белтък) в определена храна. Образуват се антитела от групата на IgE имуноглобулини срещу специфичния протеин. Пример за такъв тип реакция е хранителна алергия към полени, фъстъци, яйца и други.

Хранителните алергии нарастват значително през последните десетилетия. Статистиката показва, че за период от 1991 до 2011г. техният брой се е увеличил с приблизително 50%. Хранителните алергии се срещат значително по-често в кърмаческа и ранна детска възраст. Предполага се като причина по-незрялата чревна бариера и недоразвит имунен отговор при децата.

Неалергичната хранителна свръхчувствителност е нежелана реакция към специфично вещество в храната, но без участието на имунната система. Пример за такава реакция са случаите на лактозна нетолерантност, както и свръхчувствителността към сулфити.

Други различия между хранителната алергия и непоносимост са, че при първата се образуват антитела от клас IgE, симптомите не зависят от количеството на приетата храна, както и е налице известна наследственост. При хранителната непоносимост няма нужда от първоначална среща с „дразнещата“ храна, за да се активира реакцията, а изявата на симптомите зависи от количеството на приетата храна в права пропорционалност зависимост.

Храни, към които най-често е отчитано развитието на алергия са яйцата, соята, фъстъците, кравето мляко и пшеницата. При повечето засегнато са налице алергия към една до три различни типове храни. Възможно е и изявата на кръстосана чувствителност – към сходни по структура протеини.

Неалергичната свръхчувствителност към храни се проявява поради липсата на определени ензими или други вещества, които имат отношение към разграждането ѝ. Срещана по-често със старото си наименование нетолерантност, хранителната непоносимост е значително по-често срещана от хранителните алергии.

Тя е и значително по-трудна за откриване, тъй като симптомите могат да се проявят часове до дни след консумацията на храна, към която организмът проявява непоносимост. Налице е хронично протичане, а симптомите не се проявяват остро.

Симптомите са сходни с тези при хранителната алергия, но времето за проява е различно. Клиничната картина може да включва кожни прояви – сърбеж, екземи, обриви; храносмилателни – диария, гадене, повръщане, запек, подуване, газове и други; от страна на дихателната система – задух, запушен нос, кашлица.

При алергия може да има още подуване на устни, език, оток на ларингеалната лигавица, замаяност, затруднено дишане, спадане на кръвното налягане и други.

Хранителната непоносимост може да бъде причина за проявата на необяснимо напълняване (без промяна в диетичния режим). Обикновено наддаването е най-изразено в областта на корема. При жени започва изразено образуване на целулит – най-много в областта на бедрата и корема.

Използват се лабораторни тестове срещу хранителни алергии и непоносимост. Тестът за хранителна непоносимост може да се разглежда като модерен лабораторен подход при определяне диетичен режим на пациента. Той е приложим при всяка една диетична схема и е добре да се провежда преди стартиране на диетата, а контролни тестове е добре да се правят след 3-6 месеца до 1 година.