10 Древни медицински практики, които вече не практикуваме

Вижте няколко любопитни и доста нетрадиционни методи за лечение:




1. Срязване на венците

Срязването на венците e медицинска практика, която води началото си от Франция през 16-и век. Когато зъбите на бебето започвали процеса на пробиване през венците, лекарите използвали скалпел и правели отвори в тъканта над зъба, за да може по-лесно да изникне. Срязването на венци започва във Франция, но в крайна сметка се разпространява в цяла Европа и в Съединените щати.
Практиката започнал френският лекар Амброас Паре, който изследвал труп на дете през 1575 г. "Усърдно търсихме причината за смъртта му и не успяхме да я открием в нищо друго освен в твърдостта на венците. Когато срязахме венците с нож, намерихме всички зъби. Ако това е било направено, докато детето е било живо, без съмнение е щяло да оживее”.
Срязването на венците се практикувало до началото на 20-ти век, макар че е било предмет на разгорещени спорове. Не е известно колко деца са починали от срязването на венците, но липсата на стерилни инструменти и травмата, причинена на толкова малки деца, често водела до смърт.
2. Паста от мишки

В Древен Египет много хора, които страдали от често срещани заболявания, като зъбобол или болки в ушите, смятали, че мишките са най-добрият лек за техните проблеми. Зъбоболът бил особено често срещан в Египет заради разпространението на пясъка в диетата им. Пясъкът влизал в почти всичко, включително и в храната. Честото му ядене унищожава емайла и така се стига до нервите и кръвоносните съдове на зъба.
По някаква причина египтяните решили, че мъртвите и често гнойни мишки са ефективно лечение на този проблем.
Мъртвите мишки се смачквали, докато стане паста, която се нанасяла върху засегнатия район. При по-сериозен зъбобол, цялата мъртва мишка се слагала директно върху зъба. Здравият разум ни казва, че това лечение не може да е ефективно при зъбобол и то най-вероятно е причинявало повече проблеми. Прилагането на загниваща тъкан върху нерви и кръвоносни съдове е доста добър начин да си докарате инфекция.
3. Консумация на глина

В Древна Гърция било обичайна практика да се консумира определен вид глина, наречена terra sigillata, която се намира на гръцкия о-в Лемнос. Дискове от глина били изнасяни и продавани като медицинско средство срещу стомашни проблеми и диария.
Докато някои хора все още консумират глина и днес, заради собствените си странни причини, повечето хора не признават консумацията на глина като жизнеспособна медицинска практика. Знае се, че глината от о-в Лемнос съдържа каолин и бентонит. Те се използват в съвременните лекарства за лечение на диария. Дори Хипократ пише за ползите от поглъщането на този вид глина, и както се оказва, най-известният класически лекар е бил прав, поне в идентифицирането на лечебните свойства на консумацията на тази специална глина.
4. Възмездие или обезщетение

В Месопотамия през 1700 г. пр.н.е. крал Хамураби създал кодекс от закони, някои от които може да са ви познати, като "око за око и зъб за зъб". Когато един хирург извършвал успешна операция, той получавал съответното заплащане, в съответствие с положението на пациента в обществото. Неуспешната операция можела да доведе до загубата на ръката на лекаря, ако пациентът бил с високо положение в обществото и не оцелеел.
Имало няколко типа лекари в Древна Месопотамия. Ашипу (или магьосник) определял от какво заболяване страда пациентът и кои зли духове го обитават. След това предписвал магии или заклинания, за да излезе злият дух или изпращал пациента на асу (лекар). Тези лекари прилагали билкови лекарства и гипсови отливки на раните.
Кодексът на Хамураби използвал възмездие или обезщетение за хирурзите, само ако използвали нож в практиката си. Това ограничавало хирургичните възможности поради разбираемото нежелание на хирурга от страх да не умре някой от пациентите му. Тъй като не е имало предписано възмездие за нехирургични опити, лекарите третирали своите пациенти по-често хомеопатично, отколкото хирургично.
5. Ето и малко тор

Когато имаме очни инфекции в днешно време, първата ни мисъл не е да търкаме животински тор в очите ни. За древните египтяни не може да се каже същото. Лечението на много заболявания всъщност се състояло от втриване на екскременти от различни животни върху рана или инфектирана тъкан. Освен това, смес от тор и други съставки, се прилагала орално за лечение на безброй заболявания. Екскрементите от свине, магарета, гущери и дори от децата се използвали като съставка в различни лекарствени мехлеми и процедури в целия Древен Египет. Една от целите на египетските лекари била да създадат гной, за която се смятало, че е ефективна при лечение на инфекции. Сега знаем, че гнойта е само признак за инфекция, но египтяните били доволни от присъствието й.
За щастие, вече не втриваме екскременти в очите и раните си, но съвременните лекари използват изпражненията в няколко медицински лечения. За борбата с Clostridium defficile, който причинява тежка диария и хиляди смъртни случая годишно, лекарите имплантират изпражнения в червата на пациента, за да заменят полезните микроби, изгубени по време на инфекцията. Ново развитие в тази практика доведе до създаването на замразени екскременти на хапчета, които позволяват същото лечение, без да е необходимо да се събират изпражненията от донор по време на процедурата.
6. Частично премахване на езика

Хемиглосектомията е медицинска процедура, която включва премахване на част от езика. Тя се практикува днес при пациенти, страдащи от някои заболявания, като например рак на устната лигавица. Лечението работи добре при отстраняване на ракови тъкани, въпреки че това води до видима деформация на езика. За щастие, има пластични операции и методи за подобряване на качеството на живот на пациентите, които претърпяват хемиглосектомия.
За съжаление, на пациентите от 18-ти и 19-ти век в Европа, хемиглосектомията е използвана по-малко за справяне с рака и повече за коригиране на заекване. Лекарите смятали, че най-добрият начин за лечение на някой, който заеква, е да се отреже половината му език. Ясно е, че това не лекувало заекването, а освен това много пациенти починали в резултат на инфекция и загуба на кръв. Интересно, колко пъти ли е било направено преди някой да реши, че просто не работи?
7. Тютюн
За индианските общества тютюнът е считан за едно от най-добрите лечебни средства за редица заболявания – от хронична болка до туберкулоза. Листата са се пушили, ядели или са се прилагали локално. Днес не мислим за тютюна като за нещо здравословно. Вече от десетилетия знаем, че тютюнопушенето води до заболявания, като рак на белите дробове и сърдечно-съдови заболявания, но тютюнът в цигарите е свързан с изключително високо количество химикали. Тютюнът, използван от индианците за медицински цели, е бил чист.
Дори чистият тютюн е опасно растение, особено когато се използва като лекарство. През 19-ти век лекарите са вярвали, че растението е в състояние да лекува редица заболявания (констипация, хернии, инфекции), като се приемало орално, ректално или се прилагало външно.
Знае се, че към никотина и тютюна се създава зависимост. Днес тяхната употреба не се препоръчва и не се използват за медицински цели.
8. Мехлем от ларви

Древните аборигени смилали ларвите на молеца Endoxyla leucomochla и ги използвали като мехлем за кожни лезии и рани. Те поставяли смачканите червеи във всички участъци от кожата или абразиите, които изисквали лечение.
Пастата, направена от червеите, помагала в процеса на оздравяване. След като се поставят върху раната се правела превръзка и по този начин се предотвратявало попадането на въздух и бактерии, което подпомагало изцелението.
Днес ларвите не се използват в медицината, но са се превърнали в основен компонент в много аборигенски диети.
Днешните аборигени отглеждат и култивират молците. Те се готвят в пясък и се разбъркват с гореща пепел, която опърля крилата и краката им. След това молците се поставят в мрежа, за да премахнат главите им. В това състояние те са готови за консумация, въпреки че понякога се смилат в паста и се слагат в сладкиши. Ларвите се считат за деликатес и ако някога посетите едно от тези племена, очаквайте да ви предложат. Счита се за грубо да откажете, така че бъдете готови да опитате.
9. Противодразнене

В практиката на противодразненето все пак има малко смисъл. Когато се почешем, ние произвеждаме противодразнене на кожата си, което всъщност значи, че създаваме нов дразнител, който е по-малко болезнен или досаден от първоначалната причина за сърбежа. В древната медицинска практика противодразненето е било доста по-опасно.
Когато някой се наранял, честа практика било да се реже раната и да се отваря наново всеки ден, за да се поставят различни неща в нея, всичко с надеждата, че новият дразнител ще помогне за облекчаване на пациента от стария дразнител.
Има някои съвременни примери за противодразнене в областта на медицината и хомеопатията, като акупунктурата.
Някои привърженици твърдят, че иглите могат да стимулират освобождаването на естествени болкоуспокояващи химикали, да отпуснат напрегнатите мускули или да инхибират провеждането на болката чрез насрещно дразнене.
Друг пример за противодразненето, който вече не се признава като медицински жизнеспособен, е поставянето на възпалените крайници на пациента в мравуняци. Ако нямало мравуняци, практикуващите използвали блистери с киселина. Друг метод включвал създаването на рана и поставянето на сушен грах или боб в нея. Лекарят трябвало да се погрижи раната да остане отворена за седмици или дори месеци, заменяйки граха или боба при нужда. Пиявиците също били използвани като средство за кръвопускане локално, перорално и вагинално, за облекчаване на сексуалната възбуда при жените.
10. Кастрацията

Медицината не винаги е била наука. В Древна Асирия и Вавилон тя е била по-скоро магическо и духовно преживяване.
Кастрацията не била нормална практика на асирийците или вавилонците извън медицината. Обикновено отстраняването на тестисите се извършвало от лекар по редица причини, но най-често, за да се даде възможност на мъжете да работят в харема като евнуси. Това не винаги е било доброволно. За разлика от харемите в Турция, където се изисквало отстраняването както на пениса, така и на тестисите, асирийците и вавилонците изисквали отстраняването само на тестисите. Отстраняването не било единственият метод за кастрация и понякога тестисите бивали смачквани или повреждани по такъв начин, че да се унищожи функцията на семенните канали.
Практиката на кастрацията се извършвала единствено от медицински специалисти, само в краен случай и почти изцяло за създаването на евнуси. Асирийците и вавилонците били много загрижени за мъжките полови органи, защото били наясно, че те са неразделна част от човешката репродукция.
В Асирия било тежко криминално деяние да се увредят тестисите на мъжа. Ако жена смаже тестиса на мъж в битка, й отсичали един пръст. Ако и двата тестиса били повредени, й отрязвали зърната.
Кастрацията обикновено не се извършва за медицински цели, но чрез прилагане на химическа кастрация се наказват някои престъпници за сексуални престъп­ления.


Източник: списание Мединфо