Учени откриха как да се справим със стареенето

Учените Дарън Бейкър и Ян ван Дурсен от университета Майо в САЩ (Mayo Clinic College of Medicine) успяха да създадат метод, който лекува старостта. Те експериментирали с мишки, при които премахвали редовно „пенсионираните клетки“.
В течение на нашия живот клетките ни
натрупват повредено ДНК в себе си. Така те могат да се превърнат в тумори. Някои от нас успешно сами „поправят“ повреденото ДНК, а при други тези клетки се самоунищожават. Третият вариант е „пенсиониране“ - клетките спират да растат и да се делят и влизат в състояние на стареене. Този вид „пенсионирани“ клетки се увеличават в тялото ни с течение на възрастта и участват в цялостния процес на стареене.
Чрез изчистване на организма от тях, двамата учени успяли да се справят с увреждането на бъбреците и сърцата на мишките, като в същото време, те запазвали своето здравословно тегло. Крайните резултати показват по-здрави животни, които в някои случи живеят и по-дълго от обикновено.
Бейкър и ван Дурсен започват проучването си през 2004 и то съвсем случайно. Двамата открили, че „изключването“ на гена BubR1, за който първоначално смятали, че има отношение към раковите заболявания, всъщност води до по-бързо остаряване на организма. Мишките развивали перде, сърдечни проблеми, губели телесна маса и умирали много по-рано от обикновено. Освен това създавали много „пенсионирани“ клетки.
През 2011 екипът успял да създаде начин тези клетки да бъдат маркирани и изчиствани от организма. Така двамата разработили лекарство, което да изчиства всички тези стари клетки от организма на мишките. Започнали да го прилагат на своите генно модифицирани бързо стареещи мишки и резултатите били драматични – гризачите, въпреки че отново умирали сравнително по-рано от обикновено, били по-едри, по-здрави и без загуба на телесна маса. Дори възрастните мишки, чиито тела били започнали да се увреждат, показали подобрение.
След това учените решили да приложат новия метод върху нормални мишки. Те започнали да чистят „пенсионираните“ клетки от нормални мишки „на средна възраст“ два пъти в седмицата. Така установили, че процедурата увеличава живота на гризачите с една четвърт. Освен това с възрастта мишките губели по-малко телесна маса от обикновено, а сърцата и бъбреците им били по-здрави. По-малък брой гризачи развили перде и като цяло оставали по-активни, въпреки възрастта.
Екипът е тествал голям брой мишки от двата пола от два различни генетични щама и отгледани с различен хранителен режим.
„Без да искам да преувеличавам, това е едно от най-важните открития по отношение на стареенето изобщо“, казва Норман Шарплес от университета в Северна Каролина, който не е участвал в експеримента на учените от Майо.
„Пенсионираните“ клетки обаче имат не само принос в стареенето на организма и развиването на болести, свързани с напредналата възраст. Те не са съвсем „изключени“. Въпреки че не растат и не се делят активно, те отделят различни видове молекули. Голяма част от тях са отговорни за възникването на възпалителни процеси и като цяло за увреждането на тъканите.
Въпреки това обаче организмът си има собствен механизъм за „почистване“. Клетките остаряват, защото трупат увреждания, които могат в крайна сметка да ги превърнат в ракови клетки. В същото време молекулите, които те секретират предупреждават имунната система за тази опасност и тя ги „разчиства“. Но с напредването на възрастта имунната система отслабва и така „пенсионираните клетки“ се натрупват. Така молекулите, които те отделят се превръщат по-скоро в проблем, отколкото в решение.
Друго научно изследване доказа, че „пенсионираните“ клетки помагат за по-бързото възстановяване от рани. А мишките на Бейкър и ван Дурсен се възстановявали доста по-бавно след премахването на остарелите клетки.
В крайна сметка почистването на „пенсионираните“ клетки представлява проблем, освен, че има очевидни ползи за организма. Предстоят още изследвания и тестове, но както казва Норман Шарплес „това е едно от най-важните открития по отношение на стареенето изобщо.“