Сърдечна недостатъчност - видове и причини за възникване

Сърдечната недостатъчност (СН) е клиничен синдром, характеризиращ се с невъзможността на сърцето да изпомпва необходимото за задоволяване нуждите на организма количество кръв, въпреки достатъчния приток към дясното предсърдие.
При по-голяма част от пациентите помпената сърдечна недостатъчност се предхожда от периоди на миокардна дисфункция и
миокардна недостатъчност.
Видове сърдечна недостатъчност
звестни са основно два вида сърдечна недостатъчност: компенсирана и декомпенсирана. Обикновено се уврежда предимно едната половина на сърцето и затова се различават още левостранна и десностранна сърдечна недостатъчност.
При едни болни налице са проявите на влошено органно кръвоснабдяване, а при други - проявите на венозен застой пред отслабена камера, но най-често те се съчетават.
Сърдечна недостатъчност може да настъпи и да се развие за различен период от време: минути, часове (остра СН) или седмици, месеци, години (хронична СН).
Основни причини за развитие на сърдечна недостатъчност
-Недостатъчност поради обременяване на сърцето или поради наличието на механични аномалии. Например увеличено тенсионно натоварване (прекомерно следнатоварване - аортна стеноза, артериална хипертензия), увеличено обемно обременяване (прекомерно преднатоварване - клапна регургитация, увеличен венозен приток). В тези случаи се получава хемодинамична сърдечна недостатъчност.
-Недостатъчност поради първично увреждане на миокарда. Основни причини, за което са: исхемична болест на сърцето, кардиомиопатия, мускулна дистрофия на Дюшен, миокардити, метаболитни нарушения като захаране диабет, beri-beri, хипо- и хипертиреоидизъм и хронични белодробни болести.
-Недостатъчност поради абнормен сърдечен ритъм или проводни нарушения: екстремни тахикардия или брадикардия, проводни аномалии, камерно мъждене или трептене.