Сухота в устата и в очите ?

Синдромът на Сьогрен представлява хронично автоимунно заболяване, засягащо екзокринните жлези, най-вече слюнчените и слъзните. Класическата симптоматика включва триадата: ксеростомия, ксерофталмия, ревматоиден артрит.

Синдромът на Сьогрен може да бъде самостоятелно заболяване или да бъде съчетан с други автоимунни болести като ревматоиден артрит, склеродермия, системен лупус еритематодес, тиреоидит на Хашимото. Освен това е възможно засягане на белите дробове, бъбреците, кръвоносните съдове, мускулите, нервната система.
Съществува разлика между болестта и синдрома на Сьогрен. За болестта говорим когато заболяването е самостоятелно и не се наблюдават автоимунни проявления. В случаи когато те са налице, се касае за синдром на Сьогрен.
Първичният синдром на Сьогрен има обичайно бавно и доброкачествено протичане. Началните прояви на болестта не винаги са свързани с екзокринните жлези. Обикновено минават от 8 до 10 години между първите симптоми и пълното развитие на заболяването.
Синдромът се наблюдава най-често при жени, като при 90% от случаите това е периода преди менопаузата.
Класическата разгъната клинична картина на синдрома и болестта на Сьогрен се предшества от: множествен шиечен кариес, сухота на устните, ангуларен хейлит, стоматит, суха и дразнеща кашлица, увеличени регионални лимфни възли. Различават се три стадия в клиничното протичане на болестта:
1.   Начален, в който основният симптом е сухотата в устата. Тази сухота притеснява пациента и се появява периодично-при физическо и емоционално напрежение. По-често болните се оплакват от чувствителност в зъбите и бързо разрушаване на емайла, чувство за дискомфорт.
2.   Стадий на развитие на болестта-умерено увеличени околоушни жлези, прогресиращ кариес, дисбактериоза в устната кухина, възпаление на езика, повишение на температурата, влошено общо състояние.
3.   Късен стадий-оплакванията са от мъчителна сухота в устата и очите. Наблюдава се бърза загуба на зъбите, околоушните жлези са увеличени, при изследване на слюнчените жлези се установява липса на изтичане на слюнка от тях.
При засягане на очите най-честото субективно усещане е за сухота (ксерофталмия) и болезненост в тях. Тази симптоматика прогресира през деня и се увеличава нуждата от изкуствени сълзи. Сухотата в устата (ксеростомия) е другият основен симптом. Среща се в 90% у българското население.
Ксеростомията се характеризира с:
·       Чувство за жажда и необходимост от чест прием на течности особено при хранене и говор;
·       Нощен дискомфорт в устната кухина;
·       Парене по краищата на езика;
·       Променен вкус;
·       Болки при дъвчене и говор;
·       Ускорено развитие на множествени кариеси с шиечна локализация и ранна загуба на зъби.
При пациенти, страдащи от синдрома на Сьогрен много по-често се наблюдава кандида инфекция, езикът може да е налобен поради атрофия на папилите му.
Увеличението на паротидните жлези при синдром на Сьогрен се характеризира с епизодичност и продължителност от няколко седмици до месеци. Подуването на жлезите обикновено е двустранно.
Лечението на болните със синдрома и болестта на Сьогрен трябва да се води от група специалисти-ревматолог, офталмолог, ендокринолог, стоматолог. Прогнозата при болестта на Сьогрен при ранна диагноза и своевременно започнато лечение е добра.
Пациентите със синдром на Сьогрен се съветват за чест прием на достатъчно количество течности, въздържане от употребата на диуретици като кофеин, черен и зелен чай, никотин, алкохол. Необходимо е поддържане на добра орална хигиена и стимулиране на слюнката чрез използването на дъвки, но без захар. Желателно е да се избягват помещения със сух или задимен въздух.
Източник:Puls.bg