Претоварват ли ваксините имунната ни система?

През последните години броят на ваксините се е увеличил в имунизационния календар не само на България, но и в различни европейски и извън контитента страни.

Така например през 1900 г. се е поставяла само една ваксина – тази срещу едрата шарка (вариола), благодарение на която масовото поставяне води до изкореняването ѝ в целия свят. През 1960г. броят на


ваксините е бил пет, през 1980г. този брой се увеличава на седем, а към днешна дата към задължителните имунизации влизат ваксини срещу 11 инфекциозни заболявания – хепатит В, туберкулоза, морбили, паротит (заушка), рубеола, пневмококова болест, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и срещу Haemophilus influenzae тип Б.

На фона на увеличаващия се брой на ваксините, с цел оптимизиране на имунизационния календар и съответно подобряване на колективния имунитет срещу често срещани инфекции, се намалява количеството на вложените антигени (чуждородни белтъци), необходими за изграждането на защита.

Ваксините не само не натоварват имунната система, но те имат отношение към предотвратяване на отслабването на имунните сили на организма – чрез осигуряване на защита срещу вирусни и бактериални инфекции, в това число и предотвратяване на вторично възникналите такива.

Чрез софтуерна програма е изчислено, че ако всички 11 ваксини бъдат поставени на едно дете само 0,1% от капацитета на неговата имунна система ще бъде ангажиран.

Още по време на раждане (тук се изключват родените с Цезарово сечение), преминавайки през влагалищната среда на майката се осъществява контакт с населяващата го микробна флора (поне 18 вида бактерии). Последващ непосредствен контакт е този с ареолата (пигментираната част около зърното на гърдата), която също не е стерилна. По този начин кърмачетата са естествено изложени на различни видове микроорганизми.

Обяснението защо имунизациите не претоварват имунната система се крие в това, че дори и броят на включените ваксини да е по-голям в сравнение с преди 20 или 50 години, антигенното им съдържание е значително намалено. Като пример през 1980 г. ваксините в имунизационния календар са били срещу 7 инфекциозни заболявания, а общото им антигенно количество е било 3041.

Към днешна дата ваксините, които се поставят са срещу 11 инфекциозни заболявания, а антигенното количество – едва 123-126. Това показва, че дори и да се внасят нови компоненти, самите ваксини търпят постоянно оптимизиране и съответно намаляване на антигенното съдържание, на фона на поддържане на достатъчен имунен отговор, който да води до защита.

Минималното време за покачване на имунния отговор до степен осигуряване на защита (достатъчен брой на синтеза на имунни клетки, които да осигурят специфична имунна памет) е една седмица. А за формирането на високо напрегнат имунитет са необходими две до три седмици.

Комбинирането на няколко вида антигени от различни инфекциозни причинители в една ваксина не само не води до претоварване, но и в някои случаи до потенциране на формирането на имунния отговор.

Непосредствено след раждането имунна система на новороденото е „готова“ да отговори на много антигени от околната среда, с които то ще се сблъска, както и на избраните антигени във ваксините. Децата трябва да получат ваксините си възможно най-бързо, за да им се осигури защита през уязвимите ранни месеци от живота им. Поставянето на няколко ваксини заедно има отношение към разреждане посещенията при личния лекар, спестяване време и средства.

Въпреки че ваксините не са лишени от възможността за поява на нежелани реакции, техните ползи ясно надвишават рисковете.

Източник:Puls.bg