Подагра - на какво се дължи и какви са симптомите на заболяването?

Подаграта е заболяване, засягащо пуриновата обмяна. В организма се образува по-голямо количество на пикочна киселина и нейните соли или се намалява излъчването им чрез отделителната система. Засегнат е предимно мъжкият пол, по-често в страните с висок жизнен стандарт.
Патогенеза
Разглеждат се първична (наследствена) и
вторична (придобита) подагра.
Първичната подагара се дължи на:
1. Аномалии в ензимните системи, участващи в разграждането на нуклеопротеините, водещи до образуване на по-големи количества пикочна киселина.
2. Повишена реабсорбция и намалена секреция на пикочна киселина в бъбречните тубули.
Вторичната подагра се среща като симптом на друго основно заболяване - левкози и малигнени заболявания с клетъчен разпад, хронични бъбречни заболявания в стадий на бъбречна недостатъчност.
И при първичната, и при вторичната подагра общото е, че серумното ниво на пикочната киселина и нейните соли се повишава. Това води до отлагането им в ставните хрущяли, околоставните тъкани, в паренхима на бъбреците и пикочните пътища. В ставите на ходилата и ръцете, по ушните миди и други части на тялото се образуват колекции от натриеви урати (т.нар. „тофи”).
Клинична картина
Първоначално заболяването протича безсимптомно, а изследването на кръвта показва налична хиперурикемия.
На този фон под действието на един или друг провокиращ фактор настъпва остър подагрозен пристъп. Той започва внезапно и протича с висока температура рано сутрин, болка, зачервяване и подуване на метатарзо-фалангеалните стави на палците на краката, колената, китките, раменната или други стави. Болезнените пристъпи продължават с дни, често дори седмици.
Понякога подагрозният артрит започва и продължава с умерени постоянни болки. Нерядко от тофите се образуват подагрозни язви, инфектиращи се вторично.
Подагрозният итерстициален нефрит се проявява първоначално с протеинурия, еритро- и левкоцитурия. На по-късен етап – с нефросклероза и азотемия.
Изследването на кръвта сочи повишено ниво на пикочната киселина (над 410µmol/l), увеличено СУЕ и левкоцитоза с олевяване.