Няколко важни въпроси и отговори относно донорството на яйцеклетки

Все по-често в България се говори за донорство на яйцеклетки. Знаем, че нуждаещите се от биологичен материал жени у нас са много повече, отколкото кандидатите да осигурят такъв.В тази статия,ще дадем яснота на няколко много важни въпроса относно съотношението на донори и реципиенти,информацията която получават пациентите,изследвания на донорите,колко донори преминават всички стъпки,колко са успешните процедури и още любопитна информация.
Какво е съотношението между нуждаещите се от донорска яйцеклетка и броя на донорите във вашия център?
Желаещите са най-често няколко пъти повече. С други думи – за един донор чакат трима-четирима реципиенти. Времето, което реципиентът се налага да чака за донорска яйцеклетка, е различно, защото обикновено му се търси подходящ донор – с подходящ ръст, цвят на очите и косата, подходяща кръвна група, и т.н., а това отнема време, особено в случаите, в които говорим за хора с нетипични за географските ни ширини белези и параметри – много високи, руси, синеоки, с рядка кръвна група, и т.н. В този конкретен случай шансът на реципиента да попадне случайно на подходящ дарител не е много голям. Едно от изискванията на Европейския съюз е да не се рекламира даряването на генетичен материал, така че този процес тече спонтанно, дискретно и бавно.
Дали пациентите имат  достъп до информацията за това кой точно е донорът им и каква е здравната история на семейството му?
Събира се информация за дарителите посредством рисково базиран подход. Не се влагат толкова усилия в събирането на информация за ръста, цвета на очите и на косата, нито пък за образованието и социалния статус на донора, макар това да са важни неща, дейността се съсредоточава  именно в посока предотвратяване на рискови ситуации и сериозни нежелани усложнения. Набляга се повече на информация, която гарантира качеството и безопасността на процедурата и редуцира до голяма степен риска. Например – професионални рискове, пред-ходни раждания, семейна история за наличие на генетични, психически и всички други видове заболявания... Би било хубаво всеки да има електронно досие, но, за съжаление, такива в България няма. Затова се осланя на това, което се научава по време на интервюто с потенциалния донор, и на неговата добра воля. Разбира се, фактът че той вече има едно здравородено дете (което е изискване по закон), предполага, че нещата са наред.
Правят ли се генетични изследвания на донорите?
Не. И в живота не се правят подобни изследвания. Един мъж не иска генната карта на жената, когато я избира за свой спътник в живота, той просто се влюбва в нея и като резултат двамата имат деца. Ако тези деца случайно имат някакво генетично заболяване, значи така е решила съдбата. Прието е, че методите, които се прилагат в асистираната репродукция, не бива много да се различават от това, което се случва генерално в природата. А там хората не се избират на базата на генетични изследвания. Има обаче тенденция в момента в Европа, която се налага от техническата и методологичната достъпност на определен тип генетични изледвания, което дава възможност в кратки срокове и на все по-разумни цени да бъде определена генетичната предразположеност на донора към определени заболявания (вече около 30-40 хиляди). И се говори все по-често дали тези изследвания да не се прилагат при донорско-реципиентските процедури в асистираната репродукция в полза най-вече на реципиента и на неговото потенциално потомство.
След като се направят всички задължителни стъпки, спазва се закона – жената е на възраст до 34 години, има поне едно здравородено дете и са и задали въпроси за рисковите фактори в живота й, с какво се продължава? Колко от заявилите желание да станат донори в крайна сметка стават такива? Как се преценява с кой от кандидатите да преминете на следващ етап?
Жените се преглеждат, правят се  необходимите хормонални изследвания. Не е рентабилно, нито целесъобразно една жена, колкото и обещаващо да изглежда като донор по външните си белези, да отдели само три или четири яйцеклетки при стимулация. Но изследванията ни насочват към това какъв е потенциалът на дадена жена да произведе по-голям брой яйцеклетки. Ако се видят 10, 12, 14 до 16 потенциално стимулируеми фоликули в началото на цикъла, което е горе-долу нормалният образ за една млада жена, може да се очаква при една достатъчно силна стимулация всичките тези фоликули да дадат яйцеклетки. Така че да има гаранция още на старта.Един дарител обикновено дава материал за две реципиентки. Това намалява себестойността на процедурата, освен това така винаги има резервен вариант, ако случайно се разминат циклите на донора и на един от реципиентите, които по дефиниция трябва да са идеално синхронизирани. Тоест, когато в реципиента трябва да настъпи имплантацията, трябва екипът ,които се грижи да е готов и с ембрионите.
Какъв е процентът на успешните процедури с донорска яйцеклетка?
Зависи на каква база се изчислява процента. Може да е на стартиран цикъл, може да е на пунктиран донор, може да е на направен ембриотрансфер.Също така трябва да се прецени дали става въпрос за клинична бременност, дали има раждане, колко деца са се родили, и т.н. Ако приемем за критерий раждането след извършена донорска процедура, тоест някой да е дарил яйцеклетки, те да са се оплодили и да е направен трансфер, а той от своя страна да е довел до раждане – то тогава при неселектирана популация за реципиенти и донори може да очакваме, че успеваемостта ще се движи средно между 25 и 50 процента. Границите са толкова широки, защото все пак става въпрос за различни инвитро центрове с различни стратегии за връщане на ембриони .
Има ли възрастова граница, в която се преминава към донорска яйцеклетка, без да се губи време в опити със собствен генетичен материал?
Доскоро имаше законова забрана жените над 50-годишна възраст да имат право на процедура с донорска яйцеклетка. В момента тази забрана падна и текстът е променен на „до настъпването на менопауза”. Там има проблем с тълкуването на „менопауза” като термин. Получава се парадокс. Една жена на 46 години, ако все още има менструален цикъл, би могла да направи инвитро както със собствени яйцеклетки (където успеваемостта граничи с нулата), така и с донорски и да няма никакъв проблем. А една жена на 44 години в менопауза няма право на донорска процедура, което е доста несправедливо. Разбира се, на тази жена на 44 години винаги може да й се помогне да й бъде върнат цикълът, което  е хитруване.  В момента е оставено на всеки един инвитро център да прецени колко далеч може да стигне. При повечето при никакви обстоятелства не се прави процедура на жена над 50 години и в този смисъл се спазва старата наредба. Също така не се правят процедури със собствени яйцеклетки на жени над 44 години. Защото е безсмислено – рискът за здравето на пациентката от процедурата е много по-голям от потенциалната успеваемост, която се движи между четвърт и един процент.
Бременността с донорска яйцеклетка рискова ли е и какво трябва да бъде поведението на пациентите?
Не, тя не се различава от останалите бременности. Трудното постигане на една бременност не е медицински критерий за повишен риск. Друг е въпросът, ако при тази процедура възникне многоплодна бременност, която по дефиниция е в групата на рисковите бременности, независимо от начина, по който е била постигната. Разбира се, жените на по-висока възраст трябва да са по-внимателни, тъй като при тях трябва да се вземат под внимание редица здравни фактори, които може да се окажат потенциален риск за нормалното развитие на бременността. Но една жена на 38 години, забременяла с донорска яйцеклетка, трябва да се притеснява толкова, колкото и конвенционално заченалите й връстнички.
Какво трябва да знаят за процеса на стимулация жените донори на биологичен материал? Какъв е психологическият профил на една такава жена?