Как да мотивираме тийнейджърите да учат

Общуването с тийнейджъри понякога е изключително тежко, какво остава да ги насърчим да учат? Трудното достигане до подрастващите е голяма пречка за комуникацията с тях и може да е една от причините за семейни разриви, проблеми в учебната среда и девиантни прояви. Но ако все пак успеем да намерим път за комуникация с юношите, може би имаме шансове в мотивирането им да полагат усилия в училище.

Нека го правят за себе си

Понякога децата гонят учебни успехи заради родителите, те не желаят да разочароват мама и татко, ето защо учат, рисуват и следват училищните правила. Но децата порастват и зависимостта от родителя започва да дразни съзряващата психика. Тогава не ги вълнува “ученето, за да е доволен някой друг “.

Погрижете се тийнейджърът да разбере причините, поради които знанията, образованието и успехът са му нужни в бъдеще. Давайте примери, които ще разбере и са му близки и не водете разговора формално. Ако подобни обсъждания са по-малки, леки и приятни, е по-вероятно да бъдат възприети. Не забравяйте, че е задължително да проявите респект към личните му убеждения, дори да противоречат на идеите ви.

Стандартно е да обясним на юношата, че училището ще му осигури необходимите знания за реализация след това. Понякога подобни доводи работят, понякога не. Но ако младежът знае, че това е периодът, в които поставя сам основите на живота си, най-вероятно ще прояви интерес те да са стабилни.

Нека интересите ги водят

Всяко дете има интереси и вие сте наблюдавали колко завладени могат да са от тях малчуганите, нали? Тийнейджърите също имат такива, въпреки, че понякога не са очевидни. Ако друго не работи, мотивацията трябва да се обърне към повишаване на желание за развитие в сферата на личните интереси. Разкажете за иновации в областта, запознайте го с професионалисти, намерете място, където може да развие таланта си, насърчете го да опитва. Във всеки интерес има поне малко наука или изкуство, които всъщност могат да са стъпката във вярната посока.

Младежът се е вглъбил в компютърните игри – може да има желание да се занимава с дизайн на герои за такива, програмиране или дори работа с хардуера за подобни. Гримирането е стихията на госпожицата – това може да доведе до развитие в изящните изкуства или химията, на която са основани козметичните продукти. Важен е интересът на подрастващия, но и вашата подкрепа в тази посока. Ако няма подкрепа от околните възрастни, хобито ще си остане хоби неподплатено от учебния процес и е малко вероятно да донесе някакви дългосрочни успехи.

Успехите повличат крак

Развиването на една учебна област няма с магическа пръчка да подобри успехът в училище. Но ще вдигне самооценката на юношата и ще го направи по-амбициозен. Мотивацията и амбицията са нещата, които движат човека, постепенно успехите ще бъдат все по-желани. Или ще се разпрострат над повече области, или ще направят младежа специалист в избраната от него област. Ще започнат да се трупат един след друг.

Труд

Не е приятно да се признае, но има случаи, при които усилията на възрастните не водят до кой знае какъв резултат. Младежът може да е завладян от нежелание за учене и блянове за лек и приятен живот. Случва се тийнейджъри да бъдат вразумявани, като полагат известно време нискоквалифициран труд. Усетили очарованието на зле платената, тежка и невинаги приятна работа, повечето юноши разбират доводите на учители и родители, относно образованието и важността му.

Подобни методи не се подкрепят от всички родители и специалисти. Някои ги намират остарели и деструктивни, защото могат да снижат самочувствието на младежа. Това е причината да е популярна по-модерна алтернатива - доброволен труд. Включването в доброволна дейност разбира се, има косвено влияние върху учебния процес, но показва на тийнейджъра различни съдби, проблеми и социални спънки. Повишава самочувствието, дава му мигове на съпричастност към кауза и група, а това има благотворно влияние над общата мотивация.

Всеки юноша е различен и има нужда от индивидуален подход. Ако помним колко сложно е било за нас да минем през този период, може би ще ни е по-лесно да общуваме и мотивираме развитието в техния живот.

Източник: framar.bg