Избягвайте 12 фрази, които могат да навредят на вашето дете

Думите имат голяма сила. Нещата, които чуваме от нашите родители, когато сме деца, остават завинаги в съзнанието. Милите и мъдри слова ни ръководят през целия живот и ни помагат да станем по-добри хора, докато думите, изречени с гняв и недоверие, ни карат да се съмняваме в себе си с години напред. Оказва се, че дори една обща фраза, която изглежда безопасна и невинна, може да намали самочувствието на детето. И да го накара да се чувства несигурно.

Представяме ви 12 фрази, които трябва да избягвате, когато разговаряте с вашите деца и какви неща да им кажете вместо това, според експерти.

Избягвайте: "Толкова се гордея с теб!" или "Добра работа!"

Опитайте: "Трябва да се гордееш със своите постижения." или "Ти нареди пъзела толкова бързо!"

Първата фраза изглежда невинна, но е подвеждаща. Когато родителите хвалят своите деца за всяко малко нещо от приключване на вечерята до завършване на картината, похвалата става безсмислена. Вместо това се опитайте да обърнете повече внимание на специфичните неща, свързани с постиженията на малчугана и го научете да бъде самокритичен и горд от нещата, с които се е справил наистина добре.

Избягвайте: "Почакай само майка ти/баща ти да се прибере!"

Опитайте: "Моля, не прави това отново. То ме кара да се чувствам разстроен/разстроена, защото..."

Изричайки първата фраза, вие "отлагате" последствията от погрешното поведение на детето и увеличавате шансовете то да забрави какво се е случило, след като другият родител се прибере. Нещо повече, заплашването на малчугана с неговите баща или майка, превръща вашият партньор в "лошото ченге" и намалява личния авторитет. Опитайте се да решите проблема сами и обяснете на детето защо сте разстроени от неговото поведение.

Избягвайте: "Как мина деня ти?"

Опитайте: "Коя беше най-хубавата част от деня ти?"

"Как мина деня ти?" всъщност е празен въпрос, който предполага отговор само с една или две думи. Ако наистина искате да знаете какъв е бил денят на вашето дете, задайте конкретни въпроси, които изискват дълги и подробни отговори.

Избягвайте: "Няма да получиш десерт, докато не приключиш с основното."

Опитайте: "Първо ядем супа, а след това получаваме десерт."

Изричайки първата фраза, вие увеличавате стойността на десерта и намалявате радостта от храненето. Опитайте да промените малко фразата - супата и десерта изглеждат вкусни, но както знаем, трябва да се консумират в определен ред.

Избягвайте: "Побързай!"

Опитайте: "Хайде да побързаме!" или "Нека да видим кой първи ще си обуе маратонките!"

Когато притискате детето да свърши нещо по-бързо, увеличавате неговия стрес и го карате да се страхува, че може да закъснее или да пропусне нещо. Опитайте се да промените фразата, така че малчуганът да усети, че работите в един и същ екип.

Избягвайте: "Остави ме на мира!"

Опитайте: "Какво се е случило?" или "Моля, дай ми една минута да приключа с това и ще говорим, става ли?"

Ако игнорирате детето постоянно, то ще започне да си мисли, че няма никакъв смисъл да ви моли за помощ или съвет, защото винаги сте заети. Когато децата не получават достатъчно подкрепа в детството, става все по-малко вероятно да споделят своите мисли и емоции, след като пораснат. Ако не може да обърнете внимание на малчугана веднага, помолете го да ви даде няколко минути, за да приключите нещата, които пратите.

Избягвайте: "Засрами се!"

Опитайте: "Това, което направи, ме кара да се чувствам разстроен/разстроена, защото..."

Вашето дете може да е прекалено малко, за да разбере какво всъщност означава срам. Тази празна фраза не му дава никаква представа защо това, което е сторил, е неправилно. Нещо повече, проучване показва, че срамът може да направи някои деца по-агресивни. Опитайте се да им обясните какво не е наред в тяхното поведение и как да го избегнат в бъдеще.

Избягвайте: "Не плачи!"

Опитайте: "Какво се случи?" или "Какво те накара да се разстроиш толкова?"

Плачът е нещо нормално, дори ако причината, поради която детето плаче, да не ви изглежда толкова важна. Казвайки "Не плачи!", вие омаловажавате неговите чувства и го карате да се чувства, сякаш са без значение. Вместо това може да се опитате да му покажете, че ви е грижа и искате да помогнете.

Избягвайте: "Няма от какво да се страхуваш!"

Опитайте: "Виждам, че се страхуваш и съм тук до теб."

Първата фраза няма как да утеши вашето дете, ако се страхува. И отново, тя изпраща съобщение на малчугана, което гласи, че неговите чувства нямат значение. Вместо това бъдете съпричастни с тях и поговорете за страха и причината за появата.

Избягвайте: "Защото аз казвам така!"

Опитайте: "Време е да изключиш телевизора и да започнеш да си правиш домашната."

Първата фраза не дава ясна представа на вашето дете защо трябва да спре или да започне да прави нещо, което искате. Вместо това, тя може да го накара да се почувства така, сякаш няма никакви права и вие винаги оказвате контрол върху всичко. Опитайте се да дадете прости и разбираеми инструкции и да обясните накратко причините, които стоят зад вашите думи.

Избягвайте: "Аз можех да направя това, когато бях на твоята възраст."

Опитайте: "Позволи ми да те науча как да го направиш."

Всички деца се развиват по различен начин и сравняването на вашия малчуган с останалите, дори и с вас самите, не е добра идея. Вместо това се опитайте да го научите как да прави нещо, което все още не може.

Избягвайте: "Разочарован съм от теб!"

Опитайте: "Това, което направи, ме кара да се чувствам разстроен, защото..."

Фразата "разочарован съм от теб" звучи на детето по същия начин като "ти ме разочарова" и това може да го накара да се почувства така, сякаш не отговаря на вашите очаквания. Опитайте се да му обясните как неговите действия оказват влияние върху вашите чувства, без да използвате думите "разочарован" и "разочаровам".

Източник: framar.bg