Българите дишат най-мръсния въздух в ЕС

Замърсяването на въздуха продължава да бъде един от факторите, влошаващи здравето на хората по света. Това показват актуализираните данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), в които е отчетено, че въпреки бавните подобрения мръсният въздух продължава да превишава допустимите норми и насоките на Европейския съюз и

Световната здравна организация.

Според „Качество на въздуха в Европа — доклад за 2018 г.“ на ЕАОС автомобилният транспорт е един от основните източници на замърсители на въздуха в Европа, по-специално вредни замърсители като азотен диоксид и прахови частици. Емисиите от селското стопанство, производството на електроенергия, промишлеността и домакинствата също допринасят за замърсяването на въздуха. В доклада се представят най-новите официални данни за качеството на въздуха, отчетени през 2016 г. от разположените в цяла Европа над 2500 наблюдателни станции.

„Най-много хора и години живот губят страните с най-голямо население в Европа – Германия, Италия, Пошла, Франция и Великобритания. В относителни стойности обаче, когато наблюдаваме изгубените години живот на 100 хиляди души, най-голямо въздействие мръсния въздух оказва върху страните от Централна и Източна Европа – Косово, България, Сърбия, Македония и Унгария“, пише в доклада на ЕАОС. 

От агенцията припомнят, че най-вредни за здравето на човека са праховите частици (ПЧ), азотният диоксид (NO2) и тропосферният озон (O3). Високите концентрации на замърсители на въздуха продължават да влияят отрицателно на европейците, особено на живеещите в градските райони. Освен това замърсяването на въздуха оказва и значително въздействие върху икономиката, като води до намаляване продължителността на живота, повишава медицинските разходи и намалява производителността във всички сфери на икономиката чрез пропуснатите поради влошено здраве работни дни. Замърсяването на въздуха също така се отразява отрицателно на екосистемите, като уврежда почвите, горите, езерата и реките и намалява земеделските добиви.

„Предишни и настоящи политики и технологичните постижения доведоха до бавен, но постоянен напредък при намаляването на тези отрицателни въздействия. Актуализираните оценки в доклада показват, че през 2015 г. концентрациите на ПЧ2,5 са довели до около 422 000 случая на преждевременна смърт в 41 европейски държави, от които около 391 000 са били в 28-те държави — членки на ЕС. Тазгодишният доклад съдържа по-широкообхватна оценка, която обхваща годините назад до 1990 г. и показва, че случаите на преждевременна смърт в резултат на ПЧ2,5 са намалели с около половин милион годишно“, подчертава се в доклада. Анализаторите са категорични, че всичко това е резултат от прилагането на европейските политики за качество на въздуха и на въвеждането на мерки на национално и местно равнище.