Афти - какво не знаем за тях?

Афтата (aphtae vulgaris) е повърхностна лезия, засягаща епителната част. Когато са множествени - състоянието се нарича още афтозен стоматит. Рецидивиращият афтозен стоматит е често срещан, клинически характеризиращ се с множество рецидивиращи малки, окръглени или овоидни улцери, с резки еритематозни (зачервени) граници, с жълтеникаво
или сиво дъно.
По-често се срещат по некератинизираната лигавица като букалната и пода на устната кухина, а по-рядко по гингивата и небцето. Първоначалната проява е по време на детството.
Етиологичните причини за развитието на такива лезии в устната кухина най-често са:
-Стрес;
-Травми - прехапвания на устни, бузи, език, травма от протезни конструкции;
-Някои общи заболявания;
-Алергии към храни;
-Инфекциозни фактори;
-Имунологични фактори;
-Други предразполагащи фактори.
Кръвни заболявания като дефицит на желязо, на фолиева киселина, на витамин В12 могат да са повод за развитие на афтозен стоматит. Някои стомашно чревни заболявания като болест на Крон, улцерозен колит. Ендокринопатии, хормонален дисбаланс, хиповитаминози. Към предразполагащите фактори могат да се включат още занемарената орална хигиена, биметализмът при някои пациенти, смущения в кератинизацията на лигавицата, прекомерният прием на цитрусови плодове като портокали и лимони, тютюнопушенето.
Aрhtae vulgares
Това е травматична, единична лезия, която има сиво-жълт налеп, засяга всички възрасти, продължителността и е около 10-тина дни като отшумява без кожни поражения.
Рецидивиращ афтозен стоматит
Оралните му прояви могат да бъдат с малки, големи и херпетиформени размери.
Малките (aphtae minor) обикновено са неболезнени, преминаващи в сивкав оттенък при започнала епителизация на лигавицата. Заобиколени са от еритематозни граници и понякога оток. Те са единични или на групи от 1-6. Лезиите, заздравяват за около 7-10 дни. Рецидивират в период от 1-4 месеца. Обикновени тези афти не остават белези след епителизация и са по-често срещани при лица между 10-40-годишна възраст. Предилекционни места са некератинизиращата гингива, устните, пода на устната кухина, езика.
Големите афти (aphtae major), известни още като афти на Sutton са овални или овоидни улцери с размер около 1см в диаметър или по-голям. Групирани са от 1-6 и за тях е характерно бавното заздравяване - 10-40 дни с образуването на цикатрикс. Имат силно изразен жълтеникав налеп, ярки очертания, червен ореол, леко деформирани ръбове. С увеличаване на дълбочината им, болезнеността се увеличава. Локализация им е предимно задните участъци на устната кухина – меко небце, дъги, език, лабиална и букална мукоза. Възрастта, в която се проявяват най-често е след 10-14 години.
Херпетиформени улцерации - малки, плитки язвички 1-2мм, предхождани от везикули (мехурчета, пълни с течност). Те са болезнени и многобройни. При сливането им се оформят големи улцеративни лезии, оздравяващи за 10-14 дена. Отминават без белези и предимно се срещат при възрастни жени и при подрастващи юноши. Локализация им е по ръбовете на езика, лигавицата на устните.
 
Терапия
Пациентите се съветват да избягват храни, съдържащи бензоати, например: картофен чипс, шоколад, тъй като се обсъжда ролята на тези храни в началото на появата на оралните лезии. Витаминотерапията и приемът на пробиотици са препоръчителни. Локалната терапия на първо място трябва да включва добра орална хигиена-орални води, съдържащи хлорхексидин или триклозан, разтвор от лайка. Обезболяващи като Лидокаин гел за намазване около 20 минути преди хранене, за да облекчи дискомфорта. Ако денталният лекар прецени, може да изпише кортикостероиди, антибиотични медикаменти.