Устата ни показва състоянието на вътрешните органи

Нерядко най-ранните прояви на кръвни, метаболитни, инфекциозни болести са тези по лигавицата на устата. 
Анемии
Болните с желязо-дефицитна анемия се оплакват най-често от сухота в устата и парене по езика. По-късно повърхността на езика се изглажда, а филиформените
(нишковидни) папили на езика атрофират.
Оралните промени при пернициозната анемия могат да предхождат промените в периферната кръв. Болните се оплакват отново от парене на езика, а обективно се установяват атрофия на езичните папили и малиненочервен цвят на оралната лигавица. Повърхността на езика може да бъде лобирана и да има вид на „калдъръмени камъни“. Нерядко се откриват ерозивни изменения по лигавицата.
Левкози
При острите левкози се наблюдава много характерна и бързо развиваща се хиперплазия на гингивата, която е оточна, хлабава и често улцерирана (разязвена). Възможно е и развитието на остър некротизиращ гингивит на Plaut-Vinsent. Може да има спонтанно кървене от венците, а нерядко се откриват петехии, екхимози и язви.
При хроничните левкози симптомите не са така драматични, както при острите. Най-характерна проява е кървенето, следвано от улцерациите.
При агранулоцитоза, лигавичните промени отразяват степента на намаления брой левкоцити. Наблюдава се остър гингивит, множествени повърхностни ерозии, некротични язви с кръгла форма по букалната, палатиналната или фарингеалната лигавица. Покрити са с мръсни налепи, а болните често са фебрилни.
При проблеми със стомашно-чревния тракт
При хроничен хипетрофичен гастрит лигавицата на устата е сочна, езикът може да бъде обложен, а повърхността му да има вид на кадифе. Папилите са хипетрофирали.
При атрофичния гастрит след началната хиперемия, лигавицата постепенно атрофира, повърхността на езика се изглажда, появяват се белези на глосита на Moller-Hunter, пародонтът също търпи промени.
При язвена болест често се установяват изменения, но те не са така специфични. Понякога езикът е обложен, а венците набъбват и кървят, появяват се промени във вкуса.
Малабсорционният синдром протича със сухота и атрофия на оралната лигавица. Езикът може да бъде изгладен и зачервен, а понякога-набразден.
Острите ентероколити протичат с десквамативни глосити, хроничните пък с обложен език и хейлит (възпаление на устните).
Заболяванията на черния дроб като хепатит, цироза обикновено се съпътстват от някои неспецифични изменения на оралната мукоза. Наблюдават се обложен език, хиперемия, дълбоки бразди по езика, рагади в ъглите на устните, атрофия и сухота в устата, кървене.
Хроничната бъбречна недостатъчност се характеризира с уремичен елиминационен гингивостоматит. Изразява се с уремичен дъх, бледа и суха лигавица, хеморагии, езикът е силно зачервен и обложен.
Ендокринните заболявания често имат отражения в устната кухина поради факта, че всички хормони оказват влияние върху развитието и поддържането на оралните структури. Обаче само някои като естрогени, прогестерони, инсулин, адренокортикотропен хормон предизвикват изменения по лигавицата на устната кухина. В това отношение най-голямо значение имат женските полови хормони.
Най-често се среща хиперпластичен гингивит около зъбите по време на пубертета, менструалния цикъл, бременността, менопаузата и постменопаузния период, а също и при употребата на контрацептивни препарати.
Почти при всички бременни могат да се открият признаци на гингивално възпаление, което се развива през 3-тия месец и се усилва през 8-мия месец на бременността. След раждането настъпва самостоятелно стихване на процеса.
По време на менопаузата и постменопаузния период се установява атрофия на слюнчените жлези, стоматит, глосит, гингивит. При момичета между 12 и 15 годишна възраст се развива маргинален гингивит.
При акромегалия се уголемява долната челюст и оттам се развива прогнатия с разреждане на долните зъби и настъпване на дъвкателни смущения. Езикът и устните са увеличени, по твърдото небце могат да се наблюдават фиброзни изменения.
Основните оплаквания на болните от диабет са жажда и сухота в устата. Обективните промени са неспецифични и се дължат на промени в съдовите стени, намаление на слюнчената секреция и възможна насложена вторична инфекция. Най-често се наблюдават хронични гингивостоматити, глосити, язви и орална кандидоза. Езикът е увеличен, оточен. Вкусовата чувствителност е нарушена, болните се оплакват от пареща болка. Характерно е ранното появяване и тежко протичане на пародонтита с разклащане и опадане на зъбите.
Източник:Puls.bg