Страх от отхвърляне – 5 причини защо не си заслужава

Познато ви е вероятно: пеперуди в стомаха само при мисълта за някого и в същото време се усещате блокирани да поканите на среща заради страха си от отхвърляне.
Страхът от отхвърляне обаче не се случва само в интимната сфера на живота ни. Често заради страха от отхвърляне се боим да направим достояние на шефа си хрумване, което би могло да е от полза в работата...
Ето какво може да ви причини страхът от отхвърляне според психолози:
1. Със сигурност, се лишавате от нови възможности, ако му се подчините. Заради страха сме склонни да заемем комфортна позиция, която ни защитава от всичко, което би могло да ни постави в неловка ситуация и ни предпази от така неприятните ни негативни усещания. Когато се боим да зададем въпрос, причината може да е именно страх от отхвърляне. Не е възможно да се елиминира всеки възможен риск от отхвърляне, но истината е, че избягвайки ги изграждаме и избягваме и възможността да се срещнем нови възможности да се реализираме, да бъдем оценени, подкрепени, приети, да се запознаем с нещо ново. Затова излезте от зоната на комфорта и започнете да рискувате!
2. Начин да намалите риска от отхвърляне е като се опитвате да бъдете мил с всеки. Не отказвате покани, съгласявате се да правите неща, които не искате, само, за да се харесате. Само че това работи в краткосрочен план. В дългосрочен план поемането на твърде много ангажименти към другите води до изтощение и ниско удовлетворение, тъй като това винаги е за сметка постигането на собствени цели, намерения, лично време, преразход на сили. А повярвайте, в един човек с бърнаут няма нищо привлекателно. Хората инстинктивно усещат напрежението и го възприемат погрешно като враждебност. Изтощеното лице отблъсква и тогава рискът от отхвърляне дори за елементарни неща става твърде висок. Така се връщате на още по-неблагоприятна позиция.
Запомнете, вие не може да носите отговорност за емоциите на другите, нито за техните проблеми. Така че се научете да казвате „не“, по мил начин.
3. „Една съм денем, нощем – друга.“ Репликата на известната анимационна героиня важи независимо от пола. Изграждането на образ пред другите, който не отговаря на вътрешните ни потребности в крайна сметка води до емоционално претоварване и дори психични разстройства. Не се страхувайте да откриете пред другите истинските черти на същността си. В края на краищата, тук не става въпрос за антисоциално поведение, и всеки има правото да изразява мнение, да прави избори и взима своите решения. Ако ви отхвърлят, заради това че не могат да приемат част от същността ви – това вашият ли избор и път е?
Спомнете си за Робин Уилям – кой можеше да предположи, че зад постоянно усмихнато му лице се крие едно дълбоко наранено сърце! Поемете риска да свалите маската и бъдете автентични, само така бихте могли да изградите искрени взаимоотношения!
4. Избягвате да изразите мнение. „Обади ми се, ако решиш, че предложението ми е търсеното от теб.“ Изключително удобна фраза. Изказвайки я, си спестявате отхвърляне веднага, ако предложението ви не се одобри. Но... преценихте ли риска то въобще да не бъде прегледано или да бъде забравено от насрещната страна? Кое е по-ценното за Вас – да не се почувствате неловко за момент или да не се реализирате? В дългосрочен план подобна пасивна техника ви губи времето. Не се притеснявайте да изразите мнението си, своята позиция или да получите разумен отговор за отказа от другата страна. Иначе говорим за лоша комуникация.
5. Случвало ли ви се е да се оплаквате? Например смятате, че семейството ви няма да ви помогне за преместването ви в новото жилище и най-малкото наум ги упреквате за тяхната неотзивчивост, вместо да им се обадите и директно да потърсите помощ от тях? Това поведение се охарактеризира като пасивно агресивно. Е, то не е помогнало на никого. В дългосрочен план ще натрупа само жлъч, а и е възможно да отключи заболяване... Засипването с комплименти или преиначаването на нещата, за да получите помощ са техники от същата категория. Действайте директно. Искайте. Бъдете искрени. Дори и да ви откажат, ще бъдете наясно със ситуацията. Тогава ще се наложи просто да намерите друго решение, да направите друг избор. В края на краищата, така се трупа опит, а не чрез избягване на директна конфронтация. Последното само би създало условия за много повече търкания помежду ви.
Вярно е, че да бъдеш отхвърлен е болезнено. В краткосрочен план. За минути, ден или седмица. Но избягването на дадена стъпка заради страх от отхвърляне в дългосрочен план ще създаде само проблеми. Не настъпва „свършекът на света“ с един отказ. А научавайки се да реагираме правилно на дистреса от отказа, изграждаме собствената си увереност. Много е важно да изпитаме реално дадена ситуация, да я изпитаме от гледна точка на собствените си усещания. Например оценете очакванията си от дадена ситуация. Допуснете я да се случи. И след това оценете изпитаното от Вас в действителност, с очакванията. Кое беше по-страшно?
И запомнете, нито едно състезание не може да бъде спечелено, ако не бъде започнато!