Какво означава да се храним балансирано ?

Разнообразното ежедневно меню, което включва много различни храни, доставя на организма ви необходимите хранителни вещества, но съотношението между тези храни в чинията също има значение.
Важно е да се консумират правилните количества от всяка група храни: въглехидрати, плодове и зеленчуци, протеини, млечни продукти, захари и мазнини. Звучи логично, но не всеки има
представа какво и колко да включи в ежедневното си меню.
Полезни насоки дава световноизвестният готвач Гордън Рамзи . Участник в маратони и телевизионна звезда, самият Гордън е вдъхновяващ пример за това как да се храним балансирано и да поддържаме добра форма. И най-важното - да се чувстваме добре.  Вижте какво съветва той:
1. Въглехидратите трябва да съставляват значителна част от храната ни – около 50%. От тях си набавяме енергията ,от която се нуждаем, а най-добрият избор са необработените и богати на фибри въглехидрати – като пълнозърнест хляб, зърнени култури и ориз, картофи и овесени ядки.
2. Плодовете и зеленчуците трябва да са около една трета от храните, които консумираме. Те са важен източник на витамини, минерали и фибри. Препоръчителният прием на ден е пет порции. Това може да ви се струва много, но всъщност се постига лесно. Една порция може да представлява парче плод, шепа грозде, сушени кайсии, чаша фреш, зелена салата или 100 г сготвени зеленчуци. Плодовете са отличен вариант за десерт или лека закуска между храненията. Избирайте разнообразни на цвят плодове и зеленчуци, защото различните антиоксиданти и хранителни вещества придават различен цвят на плодовете и зеленчуците. Ето защо, ако искате да се храните разнообразно, стремете се в чинията ви да е шарено.
3. Протеиновите храни са жизненоважни както за вегетарианците, така и за хората, които консумират месо. Всички имаме нужда от протеини, защото те изграждат телата ни и възстановяват организма. Съдържат се в рибата, месото, птиците, яйцата, варивата, ядките и семената. Трябва да приемаме умерено количество протеини всеки ден – 10-15% от дневния хранителен режим.
4. Млечните продукти (без маслото и маргарина, които се считат за мазнини) са богат източник на протеини и калций – важен за здравето на костите минерал.  Ако имате лактозна непоносимост, спрете се на алтернативи като козето, овчето и соевото мляко. Избирайте нискомаслени млека и сирена, ако искате да ограничите приема на калории и мазнини.
5. Мазнините и захарта трябва да се консумират умерено. Въпреки това някои мазнини са жизненоважни за тялото ни, затова е важно да се запознаем с различните видове. Зехтинът се счита за добра мазнина. Заедно с олиото от рапица, фъстъци и авокадо, той спада към групата на мононенаситените мазнини, които спомагат за намаляване на нивата на лошия холестерол.  Другите зеленчукови масла, като слънчогледово, царевично, соево, орехово или шефраново, са полиненаситени. Те са полезни за сърцето, ако се консумират в умерени количества. Наситените мазнини се срещат най-често в продуктите от животински произход, като червено месо, масло, свинска мас, твърди сирена, сметани и пълномаслени млека. Те повишават както добрия, така и лошия холестерол, и трябва да се приемат в умерени количества. Хидрогенираните масла, които се използват в промишлено приготвените храни, печива, сладкиши и в някои маргарини, се наричат трансмазнини. Те са изключително вредни, защото увеличават нивото на лошия холестерол и намаляват нивата на добрия. Старайте се да приемате минимални количества наситени мазнини, трансмазнини и рафинирана захар.