Защо дишаме по-трудно през едната ноздра на носа си?

Дори след отминаването на сезона на простудите проблемът на много хора с хремата не отшумява, защото скоропостижно навлизаме в периода на пролетните алергии. Едно от най-досадните и неприятни проявления на хремата е затрудненото дишане през носа с периодично запушване на ноздрите. Интересно е, че те почти никога не се запушват едновременно, а през повечето време дишането е по-затруднено само през едната от тях.

Този феномен е най-отчетлив при хрема, но истината е, че дори в нормално състояние едната ноздра на носа ни винаги е по-непроходима от другата. Освен това ноздрите сякаш се редуват периодично да се запушват и пропушват почти неусетно. Оказва се, че това явление има своето биологично обяснение.

Процесът на непрекъснато променяне проходимостта на двете носни ноздри се регулира неволево от структурите на вегетативната нервна система. Това са същите структури, които поддържат протичането и на други неволеви жизнени процеси като храносмилането, сърдечната дейност и др. По отношение на носа, вегетативната нервна система се явява регулатор на т.нар. назален цикъл, гарантиращ, че всяка ноздра непрекъснато ще изпълнява безпроблемно функциите си. Установено е, че този цикъл се рестартира по няколко пъти дневно и промяната в проходимостта на ноздрите може изобщо да не  бъде усетена. Процесът е по-отчетлив единствено при хрема, когато дишането е затруднено и пропушването на едната ноздра се усеща осезаемо.

Проходимостта на двете ноздри се контролира чрез промяна в притока на кръв към лигавицата в двата отдела на носа. Повишеният приток на кръв към лигавицата на едната ноздра води до набъбването и намаляване на просвета й, а оттам и на проходимостта на въздуха през нея.

Процесът се означава като конгестия. В хода на всеки назален цикъл се осъществява редуване на конгестията на лигавицата на двете ноздри с постепенно отслабване и увеличаване на проходимостта им за вдишвания въздух. Промените в проходимостта се осъществяват автоматично на всеки 3 до 6 часа.

Промените в проходимостта на двете ноздри се регулират изцяло неволево от вегетативната нервна система, но промените може да се отключат и волево. Най-ясно това се отчита при заемане на легнало положение и периодично завъртане на главата в различни посоки. В тези моменти може да се стимулира вегетативната нервна система по-често да променя проходимостта на отделните ноздри.