4 фактора определят риска от множествена склероза

Множествената склероза (МС) е сред заболяванията енигми в медицинската практика. Сред малкото добре изяснени нейни особености е фактът, че за развитието й роля имат и наследствени фактори, и такива, дефинирани от средата на обитание. Като автоимунно заболяване, множествената склероза протича с разрушаване на собствени за организма структури под влияние на компонентите на имунната система. Така всеки фактор, който по някакъв начин повлиява активността на имунната система, може да предопредели и риска от поява на множествена склероза.

За момента учените посочват 4 фактора, които най-силно пoвлияват риска от развитие на заболяването, т.е. това са най-изявените рискови фактори.

Пол
Има изразена диспропорция в честотата, с която множествена склероза се диагностицира при представители на двата пола. Статистиката сочи, че на всеки мъж с това заболяване се падат четири жени. Макар да е по-честа сред женския пол обаче множествената склероза протича много по-тежко при мъжете.

Местоживеене
Статистически, колкото по-близо до полюсите живее човек, независимо на север или на юг, толкова рискът от развитие на множествена склероза е по-висок. Тази тенденция се асоциира с различната степен на излагане на слънце през годината и произтичащият от това риск от дефицит на витамин D. Хроничният недостиг на този витамин се счита за рисков фактор за множествена склероза поради специфичната роля на витамин D като имуномодулатор, повлияващ активността на имунната система.

Тютюнопушене
Наред с всички асоциирани с него здравни рискове, пушенето се явява и предразполагащ фактор за развитие на множествена склероза. При това сериозен. Освен това е установено, че заболяването прогресира много по-бързо при пушачи, отколкото при непушачи или при хора, отказали пушенето.

Мононуклеоза
Интересно проучване, публикувано в журнала на Американската медицинска асоциация, установява пряка връзка между мононуклеозата и множествената склероза. В кръвни проби от пациенти с множествена склероза учените откриват повишени нива на антитела, произвеждани срещу вируса на Епщайн-Бар, предизвикващ инфекциозна мононуклеоза. Допълнителни проучвания установяват, че около 90% от диагностицираните с множествена склероза са лекувани и срещу мононуклеоза в определен период назад във времето.

Това са първи по рода си данни, пряко асоцииращи множествената склероза с друго заболяване. Счита се, че освен мононуклеозата, рисков фактор за развитие на множествена склероза би било всяко автоимунно заболяване, тъй като те имат склонността да се натрупват, т. е. да се развива повече от едно едновременно.

Няма пряка опасност наличието на някой от посочените фактори със сигурност да доведе до развитие на множествена склероза. Струпването на няколко от тях обаче следва да се разглежда като повод за редовни профилактични изследвания за ранно диагностициране на коварното автоимунно заболяване.

Източник:Puls.bg