ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНА АНЕМИЯ
Анемиите са хетерогенна група заболявания, характеризиращи се с понижаване на хемоглобиновата (Hb) концентрация, хематокрита (Hct) или еритроцитния брой (RBCs) под нормата: Hb <135 g/L (мъже)/ <120 gr/L (жени); Hct <40% (мъже)/ <37% (жени); RBCs 4.3 млн./ml (мъже)/ <3.9 млн./ml (жени).
Най-честата причина за развитие на анемичен синдром в световен мащаб е недостигът на желязо (Fe), т.нар. желязодефицитна анемия (ЖДА), която съставлява около 80% от всички анемии[1-3]. В около 30 до 70% от населението на развиващите се страни се наблюдава железен дефицит, с най-висока заболеваемост сред лица с бедна на желязо диета или пациенти с хронични гастроинтестинални кръвоизливи. С повишен риск са и всички бременни жени, подрастващи и недоносени новородени.
Желязото е есенциален хранителен елемент, необходим за нормалното развитие на всяка човешка клетка. Основната му функция в организма се определя от участието му в синтеза на хемоглобина (70%) и миоглобина (10%), т.е. като транспортер на кислород до всяка клетка. Допълнително желязото служи и като медиатор на ензимния обмен на електрони (цитохроми, пероксидази, рибонуклеотид редуктаза и каталази, общо 20%).
Етиология и патогенеза: Съществуват многобройни класификации на ЖДА. С най-голяма приложимост в клиничната практика е класификацията, базирана на етиологичните и патогенетични критерии:
І Увеличени потребности от Fe
Остри и хронични следкръвоизливни анемии.
ЖДА при повишени нужди от Fe – новородени, подрастващи, бременност и лактация.
ІІ Недостатъчен внос на Fe
Нутритивни (алиментарни) ЖДА.
Резорбтивни ЖДА.
Нарушен транспорт на Fe.
ІІІ ЖДА при други заболявания (вторични ЖДА, инфекциозни, системни възпалителни заболявания, неопластични заболявания).